Думата надявам се
е глагол, който означава че очаквам с доверие нещо желано да се случи, вярвам, че
може да се случи дадено събитие. Както думата вяра, така и надежда изразяват действие
стимулиращо ни да имаме доверие в Божието милосърдие и любов. Изразяват очакването
за бъдещи събития, заедно с доверието в едно по-добро бъдеще, защото вярваме, че Бог
създава едно ново небе и една нова земя, дори когато няма много доказателства в потвърждение.
Вярата
в Бог ни налага да се надяваме въпреки всички болки и страдания в света. Надеждата
ни прави способни да продължаваме пътя на вярата въпреки пречките и противоречията.
„Защото нашето спасение е в надеждата. А надеждата в онова, което се вижда не е надежда,
понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда? Когато пък се надяваме за онова,
което не виждаме, с търпение го очакваме”, пише апостол Павел до Римляни.
Търпението,
когато очакваме Бог да реализира своите обещания, е един от знаците отличаващи сърцата
изпълнени с надежда. Израелтяхните поддържаха тази надежда през вековете преследвания
и робство, защото си припомняха един другиму обещанията за освобождение, дадени им
от Яхве. Всеки път, когато започваха да се колебаят, небесният Отец изпращаше пророци,
за да повторят още веднъж неговите думи и да не се отчайват.
Елисавета
посрещна своята братовчедка Мария с думите: „Блажена е, която е повярвала, понеже
ще се сбъдне казаното й от Господа”. Мария не бе видяла още пълната реализация на
думите от архангел Гавраил, но вярваше, надяваше се и живееше като човек, който знае,
че Отец изпълнява своята дума. В живота й имашемоменти на неразбирателство и болка
– три дена търси малкия Исус в Ерусалим, но на Калвария показа своето дъбоко доверие
в Бога. Остана изпълнена с надежда, защото в сърцето си знаеше, че смъртта на Исус
щеше да разкрие славата на Бог.
Милостиви Боже, моля те дарът на надеждата
да подкрепя вярата ми в тебе. Помогни ми да държа винаги с надежда погледа си върху
тебе. Чрез жертвата на твоя Син Исус Христос, поставям доверието си в тебе.