Библията е живото
слово Божие, вдъхновено от Светия Дух, за да ни запознае с природата на Бога. Трудно
е да имаме вяра в Божията доброта, ако не изучаваме неговото слово и не познаваме
лицето, които наричаме Господар на нашия живот. Изучавайки личността на Исус, както
е описана от Новия Завет, започваме да си даваме сметка колко добър и милостив е Бог,
готов да прости греховете ни. По този начин вярата и става по-силна и активна. Исус
е дефиницията, която сам Бог дава на своята божествена природа. Той и Отец са едно.
Четейки как Исус се е държал със заобикалящите го по време на земната Му мисия, успяваме
да изясним представата си за Бог и за нашето отношение към Него.
По време на
своя 40 дневен предстой в пустинята, Исус използва Словото, за да отблъсне изкушенията
на дявола. Често пъти по време на своята публична мисия Той е цитирал откъси от него,
за да поучи своите ученици или за да укори книжниците и фарисеите. След своето възкресение
от мъртвите, Исус се явява на двама от учениците и ги придружава до Емаус. Те не го
познават, докато Той не разчупва хляба, дава им го и изчезва. Тогава очите им се отварят,
познават своя Господ и те си казват един друг: „Не говореше ли в нас сърцето ни, когато
Той ни говореше по пътя и когато и обясняваше Писанието?”. Исус продължава да оживява
словото Божие в нашите сърца, когато То викаме да върви с нас докато четем и изучаваме
Библията.
Можем да се молим на Светия Дух да отвори очите ни, да разберем Словото,
особено когато срещаме трудни откъси, защото Божият Дух ни е даден, за да ни поучава.
Както Исус бе казал: „Това ви казах, бидейки с вас… А Утешителят, Дух Светий, когото
Отец ще изпрати от мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм
ви говорил”.
Свети Душе, отвори очите ми, за да мога да те позная в Писанията.
Разгори пламъка в сърцето ми, когато ги чета. Благодаря ти за дра на благодатта, която
Библията носи в моя живот.