С напомняне пробуждам
вашия чист разум, за да си спомняте думите казани на светите пророци и заповедта на
Господ и Спасителя, предадена от вашите апостоли. Най-първо знайте това, че в последните
дни ще се явят подигравачи, които ще казват: де е обещанието за неговото пришестие?
Нашата
вяра в Бог понякога е характеризирана от периоди на сухота и пустота, когато ни се
струва, че Бог ни е изоставил, защото се чувстваме лишени от Неговото присъствие.
В подобни моменти можем да се съмняваме в нашата вяра и дори в съществуването на Бог.
Ако
открием, че тази преживявания са нормални, страховете ни могат да намелят. Четейки
живота на светците си даваме сметка, че в духовния си път някой от тях са преживели
съмнения и това чувство на празнота, което добре познаваме.
В своя духовен
дневник Папа Йоан ХХХІІІ описва многобройните вътрешни борби, които е трябвало да
води, за да вярва в божественото провидение. Пътят към осветяването не гарантира липсата
на съмнения, а предлага многобройни възможности за задълбочаване на нашата връзка
на вярата с Бог, понякога чрез духовната пустиня.
Всеки от нас може да вземе
пример от Папа Ронкали, водейки духовен дневник за своята връзка на вярата с Бог.
Едновременно моментите на униние, добрият Папа описва и моментите на радост, на утеха
и на мир; спомени, които несъмнено го подкрепят сред многото отговорности в неговото
свещенство.
Времето има силата да затъмни нашата памет и да забравим моментите
на слава и радост, когато нашия съюз с Бог изглежда реален и осезаем. Описването на
тези моменти ни позволява да не забравяме благодатите отпуснати ни от Господ и стимулира
нашата благодарност за неговите прояви на внимание към нас.
Пророк Авакум е
имал право, когато казва на евреите: „Запиши видението и нечертай ясно на скрижали,
та който чете, лесно да може да прочете”. Следването на този съвет ще ни позволи да
растем във вярата. Припомняйки си вниманието, насърченията и верността на Господ,
ще можем да му благодарим за всяко нещо.
Небесни Отче, възхвалявам те за
всичко, което си сторил за мен. Благодаря за моментите на милост и състрадание, които
прояви към мен. Моля те, помогни ми да долавям твоето присъствие и във времето на
духовна празнота.