Папата от Асизи: нека Близкият Изток и света открият „истинския” мир на св. Франциск
„Нека зачитаме творението
и не бъдем средства за разрушение! Нека зачитаме всяко човешко същество; нека замлъкнат
оръжията и бъдат прекратени въоръжените конфликти окървавяващи земята; нека навсякъде
омразата отстъпи място на любовта , оскърблението на прошката и разделението на единението.
Нека чуем вопъла на плачещите, страдащите и умиращите поради насилие, тероризъм или
война в Светата Земя, толкова много обичана от Свети Франциск, в Сирия, Близкия Изток
и целия свят!”.
Този призив отправи Папа Франциск по време на литургията,
която отслужи на площада пред базиликата на Свети Франциск в Асизи. Папата пристигна
на открит автомобил и няколко пъти обиколи площада, поздравявайки многобройните вярващи.
След като премина пред прекрасните фрески на Джото и Чимабуе в базиликата, Папа Франциск
се поклони пред гроба на светеца и положи пред гроба му букет от рози. Заобиколен
от францисканските братя от манастира, Папата остана в мълчалива молитва пред гроба
на светеца, покровител на Италия и чийто литургичен празник Църквата отбелязва на
4 октомври.
Първите думи с които Папата поздрави десетките хиляди вярващи на
площада бе поздрава на францисканските братя, който звучи повече от 800 години: „Мир
и добро на всички!". В проповедта си Папата предложи св. Франциск, като "пример и
модел" за следване, но най-вече изтъкна неговото свидетелство:
„Първото нещо
което ни казва и свидетелства светеца е да бъдем християни – посочи Папата . Това
означава да имаме жизнена връзка с личността на Исус, да бъдем обзети от Него и да
се уподобяваме на Него”. Но откъде тръгва пътя на Франциск към Исус?, запита риторично
Папата.
„Тръгва от погледа на Исус на кръста. Гледайки Го, той ни дава живот
и ни привлича – посочи Папата. Франциск изпитва това в църквата на св.Дамян, молейки
се пред разпятието. Кръвта се стича от раните, но тази кръв дава живот...Разпятието
не е поражение, а парадоксално ни говори за смърт, която е живот, дарява живот, защото
говори за любов. Това е любовта на Въплътения Бог, която побеждава злото и смъртта”.
„Погледът
на разпнатия Исус претворява и се превръща в ново създание – каза Папата. Оттук тръгва
всичко: благодатта е тази която променя, да бъдем безвъзмездно обичани, въпреки че
сме грешни. Затова Франциск може да каже, какво св.Павел: „ а мене да ми не дава Господ
да се хваля, освен с кръста на Господ Исус .Христос” (Гл.6: 14).
Но Франциск
ни учи и на още едно нещо, добави Папата: „който следва Христос, получава истинския
мир, който само Той може да даде, а не света. Това е мирът, който Възкръсналия Христос
дарява на своите апостоли, когато се явява пред тях”. Оттук и обяснението на Папата
за т.н. „францискански мир”:
„Францисканският мир не е сладникаво чувство.
Такъв св.Франциск не съществува! Нито пък е пантеистична хармония с енергии от Космоса....
Това също не е францисканския мир, а идея създадена от други! Францисканският мир
е мирът на Христос и може да се достигне от онзи, който вземе върху си Неговото иго,
тоест Неговата заповед: Обичайте се едни други, както Аз ви обикнах. Това иго не може
да се носи с арогантност, надменност, самонадеяност и превъзходство, а само с благост
и смирено сърце”.
Папата не забрави и Италия, която чества своя покровител,
и призова всеки да работи за общото благо и единението. В края на литургията Папа
Франциск благослови литургичните масла от областта Умбрия, които поддържат светилника
на гроба на св.Франциск.