Папата от Асизи: нека Близкият Изток и света открият „истинския” мир на св. Франциск

„Нека зачитаме творението и не бъдем средства за разрушение! Нека зачитаме всяко човешко същество; нека замлъкнат оръжията и бъдат прекратени въоръжените конфликти окървавяващи земята; нека навсякъде омразата отстъпи място на любовта , оскърблението на прошката и разделението на единението. Нека чуем вопъла на плачещите, страдащите и умиращите поради насилие, тероризъм или война в Светата Земя, толкова много обичана от Свети Франциск, в Сирия, Близкия Изток и целия свят!”.

Този призив отправи Папа Франциск по време на литургията, която отслужи на площада пред базиликата на Свети Франциск в Асизи. Папата пристигна на открит автомобил и няколко пъти обиколи площада, поздравявайки многобройните вярващи. След като премина пред прекрасните фрески на Джото и Чимабуе в базиликата, Папа Франциск се поклони пред гроба на светеца и положи пред гроба му букет от рози. Заобиколен от францисканските братя от манастира, Папата остана в мълчалива молитва пред гроба на светеца, покровител на Италия и чийто литургичен празник Църквата отбелязва на 4 октомври.

Първите думи с които Папата поздрави десетките хиляди вярващи на площада бе поздрава на францисканските братя, който звучи повече от 800 години: „Мир и добро на всички!". В проповедта си Папата предложи св. Франциск, като "пример и модел" за следване, но най-вече изтъкна неговото свидетелство:

„Първото нещо което ни казва и свидетелства светеца е да бъдем християни – посочи Папата . Това означава да имаме жизнена връзка с личността на Исус, да бъдем обзети от Него и да се уподобяваме на Него”. Но откъде тръгва пътя на Франциск към Исус?, запита риторично Папата.

„Тръгва от погледа на Исус на кръста. Гледайки Го, той ни дава живот и ни привлича – посочи Папата. Франциск изпитва това в църквата на св.Дамян, молейки се пред разпятието. Кръвта се стича от раните, но тази кръв дава живот...Разпятието не е поражение, а парадоксално ни говори за смърт, която е живот, дарява живот, защото говори за любов. Това е любовта на Въплътения Бог, която побеждава злото и смъртта”.

„Погледът на разпнатия Исус претворява и се превръща в ново създание – каза Папата. Оттук тръгва всичко: благодатта е тази която променя, да бъдем безвъзмездно обичани, въпреки че сме грешни. Затова Франциск може да каже, какво св.Павел: „ а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господ Исус .Христос” (Гл.6: 14).

Но Франциск ни учи и на още едно нещо, добави Папата: „който следва Христос, получава истинския мир, който само Той може да даде, а не света. Това е мирът, който Възкръсналия Христос дарява на своите апостоли, когато се явява пред тях”. Оттук и обяснението на Папата за т.н. „францискански мир”:

„Францисканският мир не е сладникаво чувство. Такъв св.Франциск не съществува! Нито пък е пантеистична хармония с енергии от Космоса.... Това също не е францисканския мир, а идея създадена от други! Францисканският мир е мирът на Христос и може да се достигне от онзи, който вземе върху си Неговото иго, тоест Неговата заповед: Обичайте се едни други, както Аз ви обикнах. Това иго не може да се носи с арогантност, надменност, самонадеяност и превъзходство, а само с благост и смирено сърце”.

Папата не забрави и Италия, която чества своя покровител, и призова всеки да работи за общото благо и единението. В края на литургията Папа Франциск благослови литургичните масла от областта Умбрия, които поддържат светилника на гроба на св.Франциск.

dg/ rv