През октомври почетния папа Бенедикт ХVІ се моли за отчаяните в живота и за християните, мисионери на Божието Слово

Общи молитвени намерения
"Да могат онези, които са подтиснати от живота и не виждат смисъл от него, да усетят близостта на Божията любов". Това е общото молитвено намерение на почетния Папа за месец октомври с което ни приканва да насочим вниманието си към хората живеещи в изключително трудни условия, водещи ги към отчаяние и безнадеждност от които често сякаш няма изход освен да сложат край на своя живот. Бенедикт XVI ни призовава да ги подкрепим с молитва и любов и да им помогнем да усетят Божията близост чрез нашата грижа.

*****
В Евангелието според Матей, посочва Бенедикт XVI на молитвата „Ангел Господен” oт 3 юли 2011 г., Господ Исус ни призовава с думите, които, въпреки че познаваме толкова добре, никога не престават да ни вълнуват: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;. вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си;. защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко” (Мат. 11:28-30). Когато Исус тръгва по пътищата на Галилея да проповядва Божието царство и да изцелява болните, Той ги „съжали, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир” (Матей 9:35-36).

Погледът на Исус преминава отвъд времето и достига до нас, в нашия свят, изтъква почетният Папа. И днес той е отправен към толкова много хора, угнетени от трудните условия на живот, но също така лишени от стойностни ориентири за смисъла и целта на съществуванието. Множество изнурени се намират в най-бедните страни, белязани от бедността, но също и в богатите страни незадоволените мъже и жени, дори болни от депресия, са много. Нека не забравяме многобройните без дом, бежанците, емигрантите, които подлагат на опасност живота си. Погледът на Христос е отправен към всички тези хора, всeки от които е чедо на Отец, Който е на Небесата и неспирно повтаря: „Елате при мен, всички ...” вие.

Исус, посочва Светият Отец, обеща, че ще даде на всеки "утеха", но при едно условие: „Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце”. Какво обаче е това „иго”, което облекчава, а не обременява, което вместо да потиска, въздига? „Игото” на Христос е закона на любовта, това е Неговата заповед, която Той завеща на учениците си (срв. Йоан 13,34; 15,12). Истинският лек за раните на човечеството, както материални - като глада и несправедливостта във всичките и форми – така и психически и морални, причинени от неправилното разбиране за благосъстоянието, е правилото на живота основано на братската любов, чийто източник е в любовта на Бог. Поради тази причина, казва в заключени Бенедикт XVI е необходимо да се откажем от арогантността и насилието, използвани за постигането на все по-високи позиции на власт, за да се гарантира успеха на всяка цена.
(Бенедикт XVI, Ангел Господен, 3 юли 2011)

********
Мисионерски молитвени намерения „За да може честването на Световния ден на мисиите да помогне на всички християни да осъзнаят, че ние не сме просто получатели, а и проповедници на Словото Божие”. Така е формулирано мисионерското молитвено намерение на Бенедикт XVI с което ни призовава да позволим на Словото Божие да проникне в нас, за да се превърнем в негови активни проповедници. Божието Слово е формиращо и ре-формиращо. В свят, където комуникацията става все по-безлична, Божието Слово е преди всичко и основно личностно - намиращо своя пълен израз в личността на Исус Христос. Това Слово, това Обещание, тази Личност обаче упражнява Своята сила най-добре, когато извира от сърцето и e прогласявано от всеки един от нас.

******
“Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам” (Йоан 20:21). Това е най-ценното служение, което Църквата може да предложи на човечеството и на всеки индивид, търсещ дълбините на пълноценния живот, подчертава Бенедикт XVI в Посланието си за Световния ден на мисиите от 6 януари 2011. Същият този призив прозвучава всяка година по време на честването на Световния ден на мисиите. Постоянното провъзгласяване на Евангелието освежава апостолския дух и плам на Църквата и подновява пастирските и методи, за да бъдат те все по-добре пригодени към новите ситуации - включително тези, изискващи нова евангелизация - и оживени от мисионерското усърдие: "Мисионерската дейност обновява Църквата, вдъхва живот на вярата и християнската идентичност и предлага свеж ентусиазъм и нов стимул. Вярата се засилва, когато бива даряван и споделяна с другите!

Всички онези, които са срещнали Възкръсналия Господ, посочва Светият Отец, чувстват необходимостта да споделят за тази среща с другите, подобно на двамата ученици от Емаус. След като разпознаха Господ в преломяването на хляба и в същия час станаха, върнаха се в Ерусалим и намериха събрани единайсетте" и им съобщиха зa случилото с тях по пътя (Лука 24:33-34). Папа Йоан Павел II призова вярващите да бъдат "бдителни и подготвени да познаят лицето Му и да побързат да споделят благата вест със своите братя и сестри: "Видяхме Господа!" (Апостолическо писмо Novo Millennio Ineunte n. 59.). Провъзгласяването на Евангелието е предназначено за всички народи. Църквата "по своето естество е мисионерска, тъй като, в съответствие с плана на Отца, произходът и се корени в мисията на Сина и Светия Дух" (Указ за Мисионерската дейност на Църквата Ad Gentes н. 2). Това е "благодатта и истинското призвание на Църквата, нейната най-дълбока идентичност. Тя съществува, за да евангелизира "(Папа Павел VI, Апостолическо насърчение Evangelii Nuntiandi, n. 14). Ето защо тя никога не може да бъде затворен в себе си. Тя се установява на определени места, за да излезе извън тях. Нейната дейност, в следване на Христовото Слово и под влияние на Неговата благодат и милосърдна любов, е отправена към всички хора и народи, с цел да ги води по пътя на вярата в Христос (срв. Ad Gentes, n. 5).

Ангажираността и сътрудничеството в евангелизаторска дейност на Църквата в света не може да се ограничава до няколко минути или специални поводи, нито могат да се считат за една от многото и пасторални дейности, подчертава почетният Папа. Мисионерското измерение на Църквата е от съществено значение и затова трябва винаги да се има предвид. Важно е отделните християни и църковните общности да участват в тази мисия, не спорадично или от време на време, а постоянно, като форма на християнския живот. Световният ден на мисиите не е изолиран момент в хода на годината, а по-скоро ценна възможност да спрем и размислим за това дали и как ще отговорим на мисионерското си призвание; въпрос от съществено значение за живота на Църквата.

Нека Световният ден на мисиите обнови във всеки един желанието и радостта от споделянето с другите на личността на Христос и неговата Блага вест, посочва в заключение Бенедикт XVI. В Негово име отправям Апостолически благослов към вас и особено към онези, които полагат най-големи усилия и най-много страдат за Евангелието.
(Бенедикт XVI, Послание за Световния ден на мисиите 2011, 6 януари 2011)

превод Бистра Пищийска