Папа Франциск на генералната аудиенция: Църквата е дом за всички

Църквата е свята не заради своите заслуги, „а защото Бог я прави свята”. Тя е дом за всички, „както за безразличните към нея, така и към търсещия прошка, но който няма смелост да я поиска”. Това бе акцентът в катехистичната беседа на Папа Франциск по време на генералната аудиенция, която посвети на думите от християнското „Верую”: „вярвам в една Света Църква”. В размишлението си Папата се спря и на Божието милосърдие към всеки човек.

Бог е баща винаги готов да прости дори и на онзи, който му е обърнал гръб. Това подчерта настойчиво Папа Франциск пред повече от 50 хиляди вярващи и поклонници от цял свят, събрали са на площад „Свети Петър”:

„Бог, който срещаме в Църквата не е един безмилостен съдия, а е като бащата от евангелската притча. Ти може да бъдеш като сина, който напусна бащиния дом, отдалечавайки се от Бог. Когато намериш сили, за да кажеш „искам да се завърна у дома”, ще намериш врата отворена, Бог ти се притичва насреща, защото те очаква от дълго време. Бог винаги те очаква! Бог те прегръща, целува те и вдига тържество за теб! Такава е нежността на Отца!”.

Папа Франциск коментира и думите от „Веруюто” за светостта на Църквата: "Някой може веднага да възрази: „Как може да е свята една Църква в която има грешници: мъже, жени, свещеници, монахини, епископи… всички.. дори Папата?”. Оттук, отбеляза Папа Бергольо, „може да се разбере и приеме светостта на Църквата, която намира своите корени в една благодат по-силна от нейната мощ:

„Това означава, че Църквата е свята, защото произхожда от Бог, който е свят, който и е предан и не я изоставя под властта на смъртта и злото. Тя е свята, защото Исус Христос, Светия Божий, е свързан неразривно с нея; свята е, защото е водена от Светия Дух, който я пречиства, преобразява и обновява. Не е свята заради нашите заслуги, а защото Бог я прави свята и е плод на Светия Дух и неговите дарове”.

Именно тази свята Църква, заяви Папата, „не се отказва от грешниците, а приканва всички да позволят на милосърдието, нежността и прошката да ги обгърнат”. Но как аз, който имам големи грехове, мога да се чувствам част от Църквата?, запита още Папа Франциск:

„Скъпи братко, скъпа сестро, Господ иска от теб да му кажеш: „Господи, тук съм с моите грехове!”. Някой от вас тук да е без грехове? Никой! Всички носим с нас греховете си. Господ иска да ни чуе да му кажем: „Прости ми, помогни ми да вървя, преобрази сърцето ми!”. Господ може да преобрази сърцето!”.

Дали сме Църква, която призовава и приема с разтворени обятия грешниците?, се запита риторично Светият Отец, припомняйки онези, които нямат смелостта да поискат прошка . „Не се страхувай да се стремиш към високото, не се страхувай от светостта”:

„Светостта не се състои в правенето на изключителни неща, а в това да позволиш на Бог да действа. Тя е срещата на нашата слабост със силата на неговата благодат, тя е доверието в Неговото действие, което ни позволява да живеем в милосърдието, да правим всичко с радост и смирение, за слава Божия и в служба на ближните”.

При поздравите на различни езици, Папа Франциск се обърна по-специално към група будисти от Япония, присъстващи на генералната аудиенция и към участниците в Националната среща на Апостолата на молитвата.

svt/ rv