Папа Франциск: нека не се страхуваме и да не бягаме от Кръста

Нека поискаме благодатта да не страним от Кръста: тази е молитвата, която отправи Папа Бергольо по време на днешната литургия в религиозен дом "Санта Марта" във Ватикана. Проповедта се позова на Евангелието за деня, в което Исус известява на учениците за своето страдание.

„Син човечески ще бъде предаден в ръцете на човеците” (Лк 9, 44-45): тези думи на Исус – каза Папата – смущават учениците, които мислеха за един триумфален път”. Думи, които остават за тях толкова тайнствени, че не долавят смисъла им” и „се страхуват да го попитат”: за тях бе „по-добре да не говорят”, беше „по-добре да не разберат, отколкото да разберат истината”, която Исус им казваше:

„Страхуваха се от Кръста. Сам Петър, след тази тържествена изповед, в района на Кесария Филипова, когато Исус повтаря тези думи, смъмря Господа: „Не, никога Господи! Никога това!” Кръстът го плашеше. Но не само учениците, не само Петър, самият Исус се страхуваше от Кръста! Той не можеше да се заблуди, Той знаеше. Толкова голям бе страхът на Исус, че в онази четвъртък вечер, проля кървава пот; толкова голям бе страхът на Исус, че почти повтори думите на Петър: ‘Отче, нека ме отмине този час. Но нека бъде твоята воля!‘. Тази беше разликата!”.

Кръстът ни плаши дори в евангелизацията, но – отбеляза Папата – съществува „правилото”, че „ученикът не е по-голям от Учителя си. Съществува правилото, че няма изкупление без проливането на кръв”, няма плодотворна апостолска дейност без Кръста:

„Може би ние мислим, всеки от нас може да помисли: ‘А на мен, какво ще се случи? Какъв ще бъде моят Кръст?‘ Това не го знаем. Не го знаем, но ще дойде! Трябва да искаме благодатта да не бягаме със страх от Кръста, когато дойде. Кръстът ни плаши! Но следването на Исус свършва там. Спомням си последните думи, които Исус казва на Петър, на Тивериадското море: ‘Обичаш ли ме? Мир вам! Обичаш ли ме? Мир вам‘… Но неговите последни думи бяха тези: ‘Ще те заведат там, където не искаше да отидеш!’. Обещанието за Кръста”.

Светият Отец завърши своята проповед с молитва към Мария:

„Близо до Исус, на Кръста, стоеше неговата майка. Може би днес, денят, в който се обръщаме към нея, ще бъде часът на благодатта не да премахне страха от Кръстта, а благодатта да не се плашими бягаме от Кръстта. Тя беше там и знае как трябва да се стои близо до Кръста”.

jp/ rv