Международен конгрес по археология в Рим посветен на 1700 години от Миланския едикт

„17 века след историческият документ на император Константин, Словото Божие ни припомня, че Господ на историята има един промисъл, който не се променя: да сформира един народ, който да изгради цивилизацията на любовта, едно семейство от всички народи, което има за цел е Неговото царство, за условие свободата на неговите чеда и като статут закона на любовта”. Това посочи ватиканският държавен секретар кард. Тарчизио Бертоне по време на литургията, предстоятелствана на 24 септември в базиликата „Сан Джовани ин Латерано” по повод провеждащият се до 28 септември Конгрес в Рим, организиран от Папския институт по Християнска археология, посветен на 1700 години от Миланския едикт.

В събитието, поместено в програмата за Годината на вярата, участват повече от 300 учени от повече от 30 страни. Среща, пише Папа Франциск в послание до участниците, „посветена на една тематика от голяма историческа и културна важност, по-специално на основната ценност на религиозната свобода”, която ще бъде разгледана под археологическа и художествена гледна точка.

В конгресът, посочва проф. Олоф Бранд, секретар на Папския институт, „ще бъде разгледано не толкова това, което разказват текстовете и древните историци, а по-скоро онова, което разказват монументите. Това е епохата в която започва строежа за първи път на монументалните църкви, т.е. на базиликите, така както ги познаваме, и се развиват гробищата, изкуството и надписите”. Целта на Конгреса е да направи равносметка на постигнатото до този момент от един предмет, който е постоянно развитие.

Работните сесии на Конгреса бяха открити от кард. Джанфранко Равази, председател на Папския съвет за културата и Папската комисия за сакрална архитектура, който подчерта, че „съвременното културно предизвикателство е това да се съпостави изкуството с вярата, което е подобно на това по времето на Константин, когато християнското изкуство бе видимото свидетелство на вярата в езическия свят”.

svt/ rv/korazym