Епископът трябва „да остане” в своето стадо, проявявайки едновременно „милосърдие
и бащинска строгост, смирение и умереност”, както и да „вижда своите граници” и „да
има чувство за хумор”. Това са някои от задачите и стила на живот на епископа, които
Папа Франциск изтъкна на аудиенцията да участниците в Конференцията за нови епископи,
която се провежда в Рим по егидата на Конгрегацията за епископите и Конгрегацията
за Източните църкви.
„Ние сме повикани и избрани като Пастири от Господ, не
за да не служим на самите нас, а на повереното ни стадо”, подчерта Папата в обръщението
си. Папа Франциск положи акцент върху думата „паса”, която означава: „благородно приемане,
да се върви със стадото и да се остане сред стадото.”
Благородното приемане „Вашето
сърце трябва да бъде толкова голямо, за да приеме всички”, каза Папата. Особено „ония,
които ще срещнете по пътя си и които ще потърсите”. „Запитайте се какъв дом ще видят
почукалите на вашата врата? Дали ще я намерят отворена, чрез вашата доброта и бащинство,
за да разберат, че Църквата е добра майка, чиито обятия са винаги отворени и която
обича”.
Да се върви със стадото „Сред първите задължения на епископа
е духовната грижа за свещениците, но не забравяйте човешките нужди на всеки свещеник,
особено в трудните, деликатни и важни моменти в тяхното служение и живот”, посочи
Папа Франциск. Прекараното време със свещеника не е изгубено! Приемайте ги, когато
поискат; отговаряйте на телефонното обаждане на един свещеник; бъдете в непрестанен
контакт с тях”.
„Не се затваряйте! – продължи Папата. Бъдете сред вашите вярващи,
дори и в перифериите на диоцеза и във всички онези „периферии на съществуванието”,
самотата и човешката деградация. Пастирското присъствие означава да вървиш редом с
Божия народ: да бъдеш отпред и посочваш пътя; да бъдеш сред него, за да укрепваш единението;
да бъдеш отзад, както за да не изостане някои, така и да чувстваш неговия мирис в
търсене на нови пътища”.
„Ние, Пастирите - подчерта Папата – не сме църковни
служители с "мислене на принцове”, амбициозни, младенци на една Църква, в очакване
на друг, по-хубав живот. Внимавайте да не изпаднете в кариеризъм! Словото не е достатъчно,
а конкретното свидетелство в живота, като учители и възпитатели на Божия народ. Мисия
и живот са нераздели един от друг. Задавайте си всеки ден въпроса: отговаря ли живота
ми на онова, което поучавам?”.
Да се остане сред стадото Накрая Папа
Франциск подчерта колко е важно за един епископ да „остане със своето стадо” и в „своя
диоцез”. Понякога трябва да отсъства от диоцеза, но това трябва да бъде в рамките
на „необходимото време и да не се превърне в навик”. „Всеки епископ е жених за своята
общност”.
„Избягвайте да бъдете „епископи по летищата!” – предупреди Папа Бергольо.
Бъдете пастири, които приемат и придружават своя народ, с любов, милосърдие, с нежността
на твърдостта на един баща, със смирение и дискретност, познавайки своите граници
и с известна доза чувство за хумор”.
„Присъствието на двама сирийски епископи
– каза накрая Папа Франциск – ни подтиква още веднъж заедно да изпросим от Бог дара
на мира. Мир за Сирия, мир за Близкия Изток, мир за целия свят”.