Папата: Църквата е смела майка, водеща своите синове към срещата с Исус

Църквата има смелостта на една жена, която защитава своите синове, за да ги поведе към срещата със своя Жених. Това подчерта Папа Франциск по време на литургията, казана в религиозния дом Света Марта във Ватикана. Папата се позова на срещата между Исус и вдовицата от Наим, за да говори за „вдовството” на Църквата, която, каза, върви в историята търсейки срещата с Господа.

Исус има „възможността да страда с нас, да бъде близо до нашите страдания и да ги направи свои”. Папа Франциск разви своята проповед от срещата между Исус и вдовицата от Наим, за които говори днешното Евангелие (Лк 7, 11-17). Исус, подчерта, „бе обвзет от силно вълнение” за тази жена вдовица, която сега губеше и сина си. Исус знаеше „какво значеше за една жена вдовица в това време” и отбеляза, че „Господ има специално внимание към вдовиците, грижи се за тях”. Четейки този цитат от Евангелието, Папата заяви, че „тази вдовица” е „една икона на Църквата, защото и Църквата е в известен смисъл вдовица”:

„Нейният Жених си е отишъл и Тя върви в историята, надявайки се да го намери, да се срещне с Него. Тя ще бъде окончателната съпруга. Но в това време Тя – Църквата – е сама! Нашата майка Църквата е смела! Притежава смелостта на една жена, която знае, че нейните чеда са нейни и трябва да ги защитава и да ги доведе до срещата със своя Жених”.

Папата се спря на някои фигури на вдовици от Библията, на смелата вдовица макавейка със седем синове, които са убити, защото не се отричат от Бог. Библията, подчерта, казва за тази жена, че е говорила на синовете си „на диалект”. И отбеляза, че и нашата Църква майка ни говори на диалект, на „този език на истинското православие, което всички ние разбираме, този език на катехизиса”, който „ни дава силата да вървим напред в борбата със злото”:

„Това измерение на вдовството на Църквата, която върви в историята, за да намери своя Жених… Нашата Църква, когато е вярна, умее да плаче. Когато Църквата не плаче, нещо не върви. Плаче за своите синове и се моли! Аз я виждам в тази вдовица, която плаче. А какво казва Господ на Църквата? Не плачи! Аз съм с тебе, придружавам те, аз те очаквам там, на сватбата, тази на агнеца.. Спри се, този твой син, който беше мъртъв, сега е жив!”

Този, продължи, „е диалогът на Господа с Църквата”. Тя „защитава синовете, но когато вижда, че синовете са мъртви, плаче и Господ й казва: „Аз съм с тебе и твоят син е с мене”. Както каза на момчето от Наим да стане, така Исус казва на нас да станем „когато сме умрели за греха и да отидем да искаме прошка”. Така прави Исус „когато ни прощава, когато ни връща живота?”: той ни връща на нашата майка:

„Нашето помирение с Господа не свършва в диалога ‘Аз, ти и свещеникът, който ми дава опрощението‘; свършва, когато Той ни върне нашата майка. Там свършва помирението, защото няма път в живота, няма прошка, няма помирение извън нашата Църква… Но виждам в тази вдовица иконата на вдовството на Църквата, която е път за намирането на нейния Жених”.

jp/ rv