Папата прие акредитивните писма на посланик Кирил Топалов
Хилядолетните връзки между България и Светия Престол, ролята на католическата общност
в българската история и „българските папи”, както и настоящите отношения с Ватикана,
включително въпроса за „българската” църква на площад Фонтана ди Треви в Рим, бяха
основните теми на срещата между Папа Франциск и новия български посланик към Светия
Престол проф. Кирил Топалов. На аудиенцията, продължила около тридесет минути, новият
български посланик връчи акредитивните си писма, а след това проведе разговори и с
държавния ватикански секретар Тарчизио Бертоне.
70-годишният Кирил Топалов
е шестият представител на българската държава във Ватикана след Кирил Маричков, Светлозар
Раев, Владимир, Владимир Градев, Валентин Божилов и Никола Калудов. Посланикът на
България към Светия Престол е акредитиран и към Суверенния военен хоспиталиерен орден
на Св.Йоан от Йерусалим, Родос и Малта (Малтийския орден) с който са установени дипломатически
отношения през 1994.
Господин Топалов,
как премина първата Ви среща с Папата? Впечатлението ми от личния контакт с
Папата потвърждава впечатлението, което този изключителен човек създава при общуването
с него и от дистанция, институционално. Аз и моето семейство сме измежду щастливите
хора, които миналата събота бяха на вечерното бдение във връзка със ситуацията в Сирия.
Очаквах наистина едно силно слово, но може би това, което чух, надмина всички мои
очаквания: чухме едно много институционално и едновременно с това много човешко, много
топло слово, пълно с грижа за сирийския народ и за човека въобще. Слово, в което прозвучаха
общокултурни и общочовешки тези за това, че главният залог за доброто бъдеще е общуването
между хората, общуването между народите, общуването между политиците, срещата въобще.
Това впечатление, което създаде Папа Франциск на бдението с прекрасното си слово,
което не случайно беше поне десет пъти прекъсвано от спонтанни ръкопляскания, се потвърди
в моя личен контакт с него. Той е преди всичко един добронамерен човек! Разговаряхме
за многовековните връзки между Светия Престол и българската държава: още от княз Борис,
когато строи българската църква и християнизира българския народ, за връзките на Калоян
с Папа Инокентий ІІІ и за умелата му дипломатическа борба, която във всички случаи
той завършва успешно. Говорихме за католическите общности в България, които през османското
владичество са „топлата връзка” между българското общество и развиващата се цивилизована
Европа. Младежи от тези католически общини са отивали да учат в италианските колежи
и университети, връщали са се с една висока, всестранна култура и образование, ставали
са учители, писатели, свещеници, епископи, организатори на въстания, както знаем от
опита с Чипровското въстание, най-мощното движение срещу чуждото робство през онези
векове. Стана дума за първата българска печатна книга „Абагар”, която е осъществена
от Филип Станиславов, католически епископ, тук в Рим в средата на ХVІІ век, за първата
българска история, която Петър Богдан написва горе-долу по същото време, за приноса
на Петър Парчевич, чиято 400-годишнина чествахме миналата пролет в Чипровци с участието
на президента и за канференцията там, на която аз изнесох доклад за културната дейност
на българскитге католици през вековете, както и за тазигодишната конференция пак там
с участието на вицепрезидента г-жа Маргарита Попова.. Говорихме за Папа Ронкали, който
е вторият „български” Папа, а не единственият, както всички смятат, защото първият
е Формоза. Това е онзи кардинал, когото Папата изпраща при княз Борис, а след връщането
си от България става папа. Така че ето, двама висши духовници са минали през България,
преди да станат Папи в Рим. Говорихме и за нашите културни връзки, затова, че италианската
култура е позната в България, че в България има италиански лицей, където се изучават
италианската култура и италианският език, за вековните, отново ще кажа, връзки между
българския и италианския народ, в културно, в политическо, в религиозно и във всякакво
друго отношение.
Беше ли засегнат въпросът за православната литургия в църквата
при „Фонтана ди Треви”? Както в разговора с Папата, така и в беседата с кардинал
Бертоне, бяха засегнати много съществено два важни въпроса. Единият е за традицията,
свързана с Кирилометодиевото дело и с посещенията на българска официална делегация,
която се среща с Папата на 24 май и прави поклонение на гроба на Свети Кирил в базиликата
„Сан Клементе”. Получихме категорични уверения, че тази традиция ще продължи и занапред.
Също така получихме уверение за благоприятно решение за църквата, която Йоан Павел
ІІ отстъпи за литургично ползване от българската православна общност. Проблемите вече
са преодолени и в скоро време очакваме тя отново да заработи, още повече, че има и
училище към нея. Получихме уверение, че тези традиции ще продължат и останахме с най-добри
пожелания и готовност за сътрудничество, което да бъде взаимно полезно.
Доловихте
ли какво мисли Папата за България, какво се таи в неговото сърце за нас българите
и за отношенията между България и Светия Престол? Усетих най-хубави чувства
както от негова страна, така и от страна на държавния секретар монсеньор Бертоне.
Оказа се, че те знаят и доста неща за България и си спомнят и стари изложби, които
са показвани, и други прояви на културни връзки. Тоест, за тях България не е някаква
далечна и непозната страна. Те знаят, че в техните архиви се съхраняват и историята
на Петър Богдан, и много други ценни за нас документи. Те знаят много неща, ценят
нашето сътрудничество и много разчитат на него".
Известният български учен,
писател, драматург и общественик има опит и в дипломацията като посланик в Гърция
(1998-2002). Носител е на Големия кръст на Ордена на Феникс за изключителните си заслуги
за развитието на българо-гръцките отношения и за интензивно културно и икономическо
сътрудничество. Преди да прекрачи ватиканския праг, изпълнява длъжността секретар
на президента Росен Плевнелиев за култура, религия и национална идентичност.
Преподава
литература в СУ “Св. Климент Охридски” и ЮЗУ, бил е професор в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”,
в Нов български университет и в Арт-колеж – София, както и в университета в Екс-ан
Прованс, Франция. Член е на Международния ПЕН-клуб, на Световната елинистична академия
„Аркадия”, на международната научна академия „Козмас Етолос” и други чуждестранни
дружества. От 1997-1998 г. е директор на Народната библиотека “Св.Св. Кирил и Методий”
в София и общински съветник 2003-2007.
Председател е на редица неправителствени
организации, като Академия за балканска цивилизация, Дружество „Приятели на гръцката
култура”, Национална асоциация „Г. Ст. Раковски” и др. Кирил Топалов е автор на много
научни изследвания, на известни романи, някои от които филмирани, на поставяни в България
и чужбина пиеси. Негови университетски възпитаници са няколко поколения български
интелектуалци, учени, общественици и политици. Владее френски, гръцки, руски, английски
и полски език.