Папата сред бежанците: не трябва да се страхуваме от различията, братството отваря вратата към бъдещето

„Не трябва да се страхуваме от различията! Братството ни показва, че те са богатство, дар за всички!”. Тези думи каза Папа Франциск при посещението си в италианското седалище на центъра за бежанци „Астали” (Jesuit Refugee Service), ръководен от отците йезуити, който той посети вчера следобед в частна форма. Седалището се намира в центъра на Рим, в близост до църквата на Исус, в която Папа Франциск влезе при приключване на визитата си, тъй като в нея се намира гроба на отец Педро Арупе, основал Центъра през 1981 г., в който ежедневно се полагат грижи за 450 души.

След остров Лампедуза и други места, където първоначално пристигат бежанците, Рим е вторият етап на тяхното трудно пътуване, дълго, изнурително и дори насилствено. Това припомни Папата, като насочи мисълта си предимно към жените, към майките, които понасят всичко това, само и само да осигурят бъдеще на децата си и да им дадат надежда за различен живот.

„Колко пъти тук и на други места по света”, отбеляза Папата, „хора, на чието разрешение за престой е написано „международна протекция”, са принудени да живеят в мизерни условия и „без възможност да започнат достоен живот”. Затова Светият Отец благодари на приемния център и на другите църковни служения, както публични, така и частни, които полагат грижи за тези хора, като насърчи никога да не се губи надеждата:

„Помогнете за възвръщането на вярата! Покажете, че гостоприемството и братството могат да отворят вратата към бъдещето! Хубаво е, че заедно с йезуитите, за бежанците работят мъже и жени, християни и миряни, хора от всички вероизповедания, обединени в името на общото благо, което за нас, християните, е предимно любовта на Отец в Исус Христос”.

Три са думите, които се съдържат в работната програма на йезуитите и на техните сътрудници: служение, придружаване и закрила.

Да се служи „означава да се наведем пред нуждаещите се и да им протегнем ръка, както Исус се е навел, за да измие краката на Апостолите”. Да се служи означава да се установят преди всичко човешки отношения, солидарност с най-нуждаещите се:

„Солидарност, тази дума, която плаши хората от развитите страни. Те се стараят да не я произнасят. Солидарност за тях е почти обидна дума. Но тя е нашата дума! Да се служи означава да се признаят и приемат исканията за справедливост, за надежда и заедно да се потърсят пътищата и конкретните маршрути за намиране на свободата”.

Папата припомни, че „бедните са и привилегировани учители на нашето познание за Бог”: тяхната несигурност и непринуденост свалят маската на нашия егоизъм, на нашата фалшива сигурност, на нашите претенции за самодостатъчност и ни водят към Божията близост и нежност, да получим неговата любов, и милосърди на Отец, който тактично и с търпеливо доверие се грижи за нас, за всички нас”.

Папата насърчи „всички хора от този римски диоцез, да се запитат дали живеят затворени в себе си или могат да служат на другите, като Христос, който дойде, за да служи и даде живота си”.

Вторият аспект е „придружаването”. Папа Франциск припомни пътя, изминат от център „Астали”: от първото приемане на бежанци се премина към придружаване на хората, в търсене на работа и за тяхното социално включване, за насърчаване на културата на срещата и на солидарността”. Той подчерта, че „само гостоприемство не е достатъчно” и че „истинското милосърдие иска както Църквата, така и град Рим да се погрижат да няма хора, които да се нуждаят от храна, или от някакво „подръчно” жилище, или от услуга за правна помощ”. На бежанците трябва да се признаят правата, за да могат да живеят, работят и бъдат изцяло хора”.

Папа Франциск припомни, че „закрилата” означава „да се застане на страната на по-слабия”. Той каза също, че много пъти ние не можем или не искаме да дадем глас на онези, които, като нас, са страдали и страдат, на онези, чиито права са потъпкани, на онези, които са преживели насилия и това е потиснало дори и желанието им за справедливост!”. Папата подчерта, че за цялата Църква е важно оказването на гостоприемство и насърчаването на справедливостта да не се поверяват само на „специалисти”, а да са предоставени на вниманието на цялата пастирска дейност, на подготовката на бъдещите свещеници и религиозни дейци, на ежедневните усилия на всички енорийски църкви, движения и църковни общности. Той изтъкна, че насърчението на Бог е да имаме повече смелост за приобщаване на хората:

„Скъпи религиозни братя, празните манастири не е нужно да бъдат превръщани в хотели, за да се печелят пари, те не са ваши, те трябва да служат на Христовата плът, а бежанците са именно плът Христова. Господ насърчава да се живее с повече смелост и щедрост, за приемане в общностите, в домовете, в манастирите”.

„Всеки ден в този и други приемни центрове много хора, предимно млади, се редят на опашка, за да получат топла храна. Тези хора ни напомнят страданията и драмите на човечеството, но също така ни показват, че е възможно да се направи нещо сега, всички заедно. Достатъчно е да почукаме на дадена врата и да кажем: „Аз съм тук. С какво мога да помогна?”.

Накрая Папата благодари на център „Астали” затова, че защитава човешкото достойнство.

man/rv