Папа Франциск: Християнската надежда е повече от обикновен оптимизъм

Надеждата – може би по-малко позната от тази на вярата и на милосърдието – не трябва никога да бъде смесвана с човешкия оптимизъм, който е едно по-човешко качество. За християнина, надеждата е в Исус, това е неговата сила да освобождава и да прави нов всеки живот. Това каза днес Папа Франциск в проповедта по време на литургията, която отслужи сутринта в религиозния дом Света Марта във Ватикана.

Надеждата е „дар” от Исус, надеждата е самият Исус, тя носи неговото „име”. Надеждата не е тази, която обикновено гледа към „полупълната чаша”: това е "обикновения оптимизъм, на човешко поведение, което зависи от много неща”. Проповедта на Папа Франциск бе насочена към това измерение. Духът идва от Посланието, за което свети Павел пише на Колосяни: „Христос, упование на славата, е във вас” (Кол 1,24-2,3). Въпреки това, отбелязва Папата, „надеждата се смята за ‘втора категория”, за смирена добродетел, ако бъде сравнявана с вярата и милосърдието. Затова може да се случи да бъде смесена с доброто човешко настроение:

„Но надеждата е нещо друго, не е оптимизъм. Надеждата е един дар, тя е дар от Светия Дух и затова свети Павел казва: ‘Никога не разочаровай’. Надеждата никога не разочарова, защо? Защото е дар, който ни дава Светият Дух. Но свети Павел ни казва, че надеждата има едно име. Надеждата е Исус. Не можем да кажем: ‘Аз имам надежда в живота, имам надежда в Бог’, не: ако ти не кажеш: ‘Имам надежда в Исус, Живата личност, която сега идва в Евхаристията, която присъства в своето Слово‘, това не е надежда. Това е добро настроение, оптимизъм…”.

От Евангелието, Папа Франциск взема втората точка за деня. Епизодът е този, когато Исус изцелява в събота парализираната ръка на един човек, предизвиквайки възмущението на книжници и фарисеи. Със своето чудо, отбеляза Папата, Исус освобождава ръката от болестта и показва „на упоритите”, че „техният път не е този на свободата”. „Свобода и надежда вървят заедно: където няма надежда, не може да има свобода”, посочи Папа Франциск. И допълни: „Исус освобождава от болестта парализираната ръка на този човек:

„Исус, надеждата, прави отново всичко. Това е едно постоянно чудо. Не само прави чудеса за изцеление: те бяха само знаци, сигнали за това, което върши днес в Църквата. И това което Той отново прави е причината за нашата надежда. Тази надежда не разочарова, защото Той е верен. Не може да отрече себе си. Тази е добродетелта на надеждата”.

И тук Папа Франциск спря погледа си на някои свещеници. „Малко е тъжно – отбелязва – когато някой намери един свещеник без надежда”, докато е хубаво да се намери някой, който достига до края на живота „не с оптимизъм, а с надежда”. Такъв свещеник – допълни – е засегнат от Исус Христос, а Божият народ има нужда, ние свещениците да даваме този знак на надежда, да живеем тази надежда в Исус, който прави нови неща”.

„Господ, който е надежда на славата, който е центърът, който е целостта, ни помага по този път: дава ни надежда, има търпение за надеждата. И както казах, не винаги е оптимизмът, а е това, което Дева Мария, в своето сърце, имаше в най-черния миг: вечерта на Петък до първите часове на Неделята. Тази надежда, тя я носеше. И тази надежда направи ново всичко. Нека Господ ни даде тази благодат”.

jp/ rv