Бенедикт ХVІ отслужи литургия за своите бивши студенти

„Ние сме на правилния път, ако се стараем да бъдем хора, които „идват, за да служат и разнасят Божия дар”. Това каза в проповедта си почетният Папа Бенедикт ХVІ по време на литургията, отслужена на 1 септември в параклиса на Ватиканското губернаторство, за началото на традиционния летен семинар на бившите му студенти, така наречения Ratzinger Schülerkreis.

Тазгодишната 38 поредна среща е посветена на „Въпроса за Бог на фона на секуларизацията”, в светлината на философското и богословско творчество на Реми Браг, френски теоретик, награден миналата година с „Премията Рацингер” за богословие. На литургията взеха участие около 50 бивши студенти на проф. Ратцингер, сред които кардиналите Курт Кох, председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единение и Кристоф Шьонборн, архиепископ на Виена; архиепископите Георг Генсвайн, префект на Папския дом и Бартелеми Адукону, секретар на Папския съвет за култура и помощният епископ на Хамбург монс. Ханс-Йохен Йашке.

Всеки иска да намери мястото си в живота. Но как да разберем кое е правилното място? Над този въпрос насочи вниманието си Бенедикт ХVІ, като се позова на неделното евангелие, в което Христос приканва да се заема „последното място”. „Място, което може да се стори много хубаво, може да се окаже много лошо място”, отбелязва почетният Папа, позовавайки се на събитията от историята, когато „първите” са ставали „последни”. Дори и в разговорите по време на последната вечеря на Исус, неговите ученици се карат за най-добрите места. Докато Исус се представя като Онзи, който идва да служи. Той, „роден в яслата и умрял на Кръста”, ни казва, че правилното място е онова, което е близо до Него.

„Онзи, който се стреми напред и стига до първите места, трябва да знае, че е в опасност; трябва още повече да се обръща към Господа, да се мери с Него, да бъде отговорен за другия, трябва да стане онзи, който служи, който в действителност е седнал при нозете на другия и така на свой ред бива благословен”.

Почетният Папа изтъкна, че каквото и място да ни е отредила историята, онова, което е решаващо, е „отговорността пред Бога и отговорността към любовта, справедливостта и истината”. В неделното евангелие Бог припомня, че онзи, който възвеличава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвеличен (Матей 23, 11-12). Христос, Син Божи – отбеляза почетният Папат – дойде, за да ни служи на нас и това е Божията същност”, която е любов, внимание към страдащите, възвеличаване от смирението.

Бенедикт ХVІ се спря на смисъла за снижаването на Христос и за същността на Божията любов. „Кръстът, в Историята, се явява на последно място”, а „Разпятието не заема никакво място, то е без място”, Христос е бил „унижен”, превърнат в „никой” и въпреки това – отбелязва Бенедикт ХVІ – в Евангелието Йоан вижда „това крайно унижение” като „истинско въздигане”:

„По този начин, Исус стои нависоко; това е Божието величие, тъй като величието на Кръста е величието на Божията любов, величието на отричането от себе си и на посвещаването на другите. Именно това е Божието място и ние искаме да се молим на Бог, за да ни помогне да разберем по-добре и да приемем със смирение, всеки по свой начин, тайнството на възвеличаването и на смирението”.

Накрая Бенедикт ХVІ припомни, че Исус ни призовава да „каним”, като се абстрахираме от изгодите, да каним болните, сакатите, недъгавите, бедните, тъй като Той самият направи това, като „покани нас на Божията трапеза” и по този начин ни показа какво значи безвъзмездността. Икономиката, отбеляза почетният Папа, се опира на „комутативната справедливост”, на do ut des (давам, за да дадеш и ти) и в тази област има нещо безвъзмездно, припомни Бенедикт ХVІ, като подчерта, че „без безвъзмездността на прошката, никое общество не може да израства” и че най-великите неща, като „любов, приятелство, добродетел, прошка, нямат цена, те са даром, така, както Бог ни ги дари безвъзмездно”.

man/ rv