Йоан Павел І и Папа Франциск, съзвучие между два понтификата

На 26 август преди 35 години за Свети Петров приемник бива избран Албино Лучани с името Йоан Павел І. Въпреки краткия му понтификат, само 33 дни, Папа Лучани остави незаличими следи в историята на Църквата. За вярващите ще остане като „усмихнатия папа”, с неговата голяма семплота и смирение. Същевременно демонстрира много силно духовно въздействие и новаторство, които са плод не само на солидната му католическа формация, а и на прякото му участие във Втория Ватикански събор. Неговият стил в Църквата и за света бива сравняван с една „нова пролет”.

В своя кратък понтификат Папа Лучани провежда 4 генерални аудиенции, произнася 5 пъти молитвата Ангел Господен, 2 проповеди и 9 официални слова. Извършва жестове с историческо значение, като например писмото до епископите на Чили и Аржентина, които тогава са на ръба на войната. С голямо внимание следи мирните преговори в Близкия Изток, като насърчава главните действащи лица в преговорите в Кемп Дейвид да утвърдят диалога. Малко преди да напусне земния свят, на 24 септември 1978, по време на молитвата Ангел Господен призовава вярващите да не позволяват злото да ги победи, а да се поверят с надежда на Христовата любов, като „всеки да се стреми да бъде добър и да зарази другите с онази доброта, пропита от смирението и любовта на които ни учи Христос”.

Много ватиканисти, но също и вярващи, намират сходства между Папа Лучани и Папа Бергольо. За това говори журналистката Стефания Фаласка, вицепостулатор на каузата за Беатификацията и Канонизацията на Папа Лучани. „Впечатли ме начина по който се представи пред света вечерта след избирането му, „добър вечер”, а много хора около мен възкликнаха: „Той е като Папа Лучани” – казва Фаласка. Смятам, че има и други много по-дълбоки сходства с Папа Лучани, например постоянното му призоваване към милосърдие. Характерна черта за Йоан Павел І бе да предава Божията любов по един много въздействащ и хуманен начин, а чрез своя живот и слова направи видима нежността и милосърдието към ближните. Милосърдието е основно за Папа Франциск, което запазва от архиепископския си девиз - Miserando atque eligendo (С милосърдие и предпочитание), цитат от проповед на Св. Беда Достопочтени (672-735).

„Папа Лучани е първият Свети Петров приемник, който използва и дава приоритет на устното комуникиране, което Църквата сякаш е изгубила – продължава Стефания Фаласка. Това е същата сила и на Папа Франциск, когото видяхме и чухме по време на сутрешните му проповеди в параклиса Санта Марта във Ватикана. Разговорният тон е средството за онази мъдрост, търсена още от Отците на Църквата, която Папа Франциск прилага като плод на изкуството да се достигне до всички, като естествен израз на Църквата – приятелка, която иска да достигне до всички съвременни хора. Смятам, че Франциск ще допълни и ще продължи започнатото от Папа Лучани”.

dg/ rv