Сидни: епископите призовават за зачитане на правата на мигрантите
„Проблемът с мигрантите и бежанците е етичен, а не само икономически, или отнасящ
се до националната сигурност”. Това се казва в посланието на Епископската конференция
на Австралия, изпратено по повод на Международната седмица на мигрантите и бежанците,
която се провежда от 19 до 25 август под надслов: „Миграцията: поклонничество на вяра
и надежда”, тема, избрана от почетния Папа Бенедикт ХVІ за 99-тия Световен ден на
мигрантите и бежанците, честван на 13 януари т.г.
В посланието, подписано от
монс. Джерард Хана, епископски делегат за Пастирската дейност сред мигрантите, се
казва още, че „дълг на католическата общност е да повиши нивото на дискусиите за мигрантите,
като ги насочи към етичната страна, към доброто у хората и техните права, които са
ненарушими” и се изтъква, че „отделните хора, енориите и всички католически организации
трябва да предложат програми за повишаване на чувствителността по въпроса за миграцията
и за разясняване на нейните причини”.
Монс. Хана изтъква, че Църквата не трябва
да забравя „религиозното измерение” на мигрантите, на искащите убежище и на бежанците,
тъй като „това измерение е основно в живота на човека” и казва, че „миграните трябва
да имат възможност да споделят с останалите вярващи богатството на своята вяра”.
Във
връзка с причините, които карат хората да емигрират, а именно войните, бедността,
безработицата, мизерията, епидемиите, подтисничеството, Църквата в Австралия посочва
две решения. Първото е поемането на отговорността от страна на правителствата и международните
организации, което изисква „по-голямо сътрудничество между страните на произхода и
приемните страни. Според монс. Хана, това сътрудничество ще бъде възможно само ако
„достойнството на човека и неговите права се считат за приоритетни ценности, за които
не може да се преговаря”. Второто решение съдържа въпросът, който е присърце на всеки
вярващ: „Какво мога да направя аз?” Само задавайки си този въпрос, „човек може да
влезне в положението на мигрантите и да разбере по-добре техните трудности, но и техните
надежди”, смятат епископите.
В заключение в посланието се изтъква, че „да се
мисли за миграцията като за поклонничество, означава да се осъзнае, че мигрантите
и бежанците напускат домовете си с вяра и надежда”. Именно „вярата и надеждата трябва
да вдъхновяват католическите общности да живеят в единение с мигрантите”.