Спомени от едно младежко лято под знака на СМД в Рио
Шумът на Световните
младежки дни в Бразилия отмина. Младите участници в срещата с Папа Франциск вече са
по домовете си и в своите енории. Сега предстои да видим плодовете, които младежките
дни ще донесат за Църквата. След силния ентусиазъм, завладял младите хора, сега е
време те да почувстват силата, куража и нуждата да евангелизират и да възвестяват
Възкръсналия Христос. Полето за евангелизация е познато: сред близките, приятелите,
в училище и в работата. Исус не иска от нас невъзможни неща. Папата не иска от нас
неизпълними ангажименти. Сега е моментът, в който младите хора, със своя пример, с
начина си на живот, да покажат колко е голяма Божията любов към нас и каква могъща
подкрепа имаме ние, които се уповаваме на Него и Неговото милосърдие.
За своята
ангажираност в проповядването на Исус Спасител споделят двама от участниците в Световната
младежка среща в Бразилия: Богуслав Бейков от енория „Св.Дева Мария на Броеницата”
гр.Велико Търново и Карина Минева от енория „Успение Богородично” гр.София:
***** Богуслав
Бейков: „Много съм щастлив от честта, която имах да присъствам на младежката среща
в Рио. Всеки от нас има нужда да открива и да утвърждава своите християнски ценности,
и то не само в религиозен, но и в светски аспект, особено ние младите. Радвам се,
че бях между избраните да получат този дар и съм мотивиран да изпълнявам моята отговорност
на вярващ в Христа, каквото беше мотото на срещата, „Идете и поучавайте всички народи”.
За пореден път съм впечатлен от организацията на подобно мащабно събитие, въпреки,
че имаше притеснение относно сигурността за провеждането на срещата в Рио, те бяха
опровергани. Всички поклонници бяха обезопасени, а инфраструктурата на града и логистиката
на събитието позволиха всички да имаме възможността да посетим различни важни за
католическата общност в града места, като статуята на Исус на планината Корковадо
и едновременно, чрез литургии и катехизис, да утвърдим вярата в себе си. По време
на нощното бдение, кметът на Рио съобщи, че има над 3 милиона поклонници на плажа
Копакабана и продължават да прииждат и други, близо до рекордната цифра от 4 милиона.
Вярващите младежи бяха главно от Латинска Америка, като много от бразилците дори бяха
в този поход за първи път в Рио. Единствената трудност беше може би времето, което
беше неочаквано хладно и дъждовно дори за зима в северната част на Бразилия. Но както
каза един от кардиналите на литургията в неделя, семената на вярата имат нужда от
поливане преди да ги огрее слънцето, за да се превърнат в плодотворни растения. С
нетърпение очаквам следващата среща в Полша, която се надявам че ще бъде още по-впечатляваща
и незабравима.
Понеже българската група беше малка, ние бяхме само 6 човека,
плюс отец Валтер от Русе, всички решихме, че ще бъде по-добре да бъдем част от друга
по-голяма група отец Валтер ни приобщи към една група италианци от Неапол. Всяка сутрин
ходехме на литургия и катехизис, които бяха много впечатляващи и силно ни въздействаха.
Въпреки, че не разбирахме езика, отец Валтер ни превеждаше в реално време главно думите
на всички епископи, които всеки ден бяха от различни епархии в Италия и на всички
много ни харесаха тези духовни срещи, които ни подготвиха по-пълно и по-добре да
участваме в посрещането на Папата, в нощното бдение и литургията в неделя.
Мисля,
че за нас, особено вярващите, католиците в България, е много полезно да участваме
в такива събития, точно защото в страната нямаме толкова голяма общност и католическата
култура не е толкова застъпена във всичко това, което ни заобикаля. По този начин
когато ние, особено младите хора, се връщаме в България заредени с тази положителна
енергия и със силата на вярата и с мотивацията да запознаваме всички хора с вярата,
това е много полезно, особено за нашето поколение, но и за бъдещето на България, защото
мисля, че католическата религия винаги води към едно по-светло бъдеще и върви ръка
за ръка в прогреса”.
Карина Минева: „Преди няколко дни се завърнах от
СМД в Рио де Жанейро. За мен тази среща беше много духовно обогатяваща. След изкачването
си на Свети Петровия престол, Папа Франциск даде много ярък пример за живеенето на
дело на скромност и бедност, но през тези дни в Рио де Жанейро ние всички бяхме впечатлени
от силата на думите му, с които докосна в дълбочина душите на всеки един от нас. Младежите
не обичат много да им се проповядва и говори, но там в Рио бях свидетел как една многомилионна
тълпа, бе затаила дъх и попиваше всяка дума изречена от Папата. Обединението на младежите
по света, по-силната вяра в Господ, общите ни цели да построим един по-добър свят,
всичко това зависи от нас. Видях, че бразилците и цялата Южна Америка са един много
добър пример, заради тяхната силна вяра. Запознах се с хора, които са имали много
затруднения от житейски или здравословни проблеми, но ми казаха, че благодарение на
молитвата и на вярата им, никога не са се отчайвали. Мисля, че можем само да се учим
от тях. Връщайки се в България, вярата ми сега е по-силна, с надежда и желание, че
и тук, ние младежите можем да променим света към много по-добро”.
По инициатива
на Никополската епархия, от 25 до 28 юли т.г. в енория „Света Ана” с. Малчика се проведе
паралелна младежка национална а среща "Рио" в Малчика", в която взеха участие младежи
от трите католически епархии в България. По време на тази среща, младите хора изживяха
вълненията и ентусиазма на световната младеж, събрала се в Рио. Духовниците, участвали
в срещата, се постараха да запознаят младежите с Учителя, който ги обича и призовава
да станат негови ученици, всеки според възможностите си; ученици на Учителя, който
освобождава и преобразява, който придружава и изпраща. Нашите младежи проследиха директно
молитвеното бдение и литургията с Папа Франциск на известния плаж Копакабана. За своите
вълнения и ангажираност след срещата, разказват двама участници в срещата в Малчика:
Мирослава Павлова от енория „Непорочно Зачатие на Дева Мария” с.Ореш и Йосиф Анчев
от енория „Св.Дева Мария на Броеницата” гр.Велико Търново.
Мирослава Павлова:
„Рио-Малчика беше за мен една невероятна и духовна среща с Бог. Тя ми помогна да се
сближа с нови и стари приятели, да разговарям много по-спокойно със сестрите и свещениците.
Срещата беше толкова добре организирана, имаше среща по групи, игри, забавления и
най-важното според мен – среща с Папата. А какво по-хубаво от това: една голяма група
от млади хора, събрани на едно място в името на Бог. От срещата мога да кажа, че нося
прекрасни спомени в сърцето си. Съжалявам само, че беше толкова кратка. Та беше като
един духовен лагер, който много ни помогна да разбера някои грешки в моето мислене.
Сближи ме с хора, с които не бях се виждала от години и с които сега вече сме неразделни.
Бих посъветвала всички младежи, да присъстват поне на една такава среща, да забравят
всички проблеми и да се отдадат единствено и само на духовното и на Бог. Осъзнах колко
се бях отдалечила от всички младежи от Църквата и разбрах колко много ми е липсвало
това. Научих много от тях в рамките на тези няколко дена и продължавам да уча. Младежките
срещи са едно невероятно изживяване и трябва да сме благодарни на всички, които ги
организират защото знаем колко много е трудно това. Но все пак в името Господне всичко
е възможно”.
Йосиф Анчев: „Струва ми се, че е невъзможно да се обхване
всичко от натрупания опит от срещата в Малчика. От една страна времето, прекарано
в общуване с младежите от всички представени български католически енории, беше количествено
достатъчно за осъществяване на личен контакт помежду ни. Това даде предпоставки за
развиване на отношенията ни и допълнително утвърждаване на католическата християнска
общност у нас. От друга страна организаторите и представителите на духовенството бяха
организирали дейности, в които не само общуването, но и практикуването и познанието
на вярата за всекиго бяха обогатени и усъвършенствани. Освен споменът за чудесно прекараното
време в забавления с прекрасни млади хора, оставам с прекрасното усещане, с което
положителната емоция обикновено оцветява тези спомени, както и с новите приятелства,
новите неща, които научих за вярата, но и не на последно място оставам с новите въпроси,
които винаги възникват още с отговорите на старите. Не вярвам да има по-ползотворен
начин да предам на другите дара от тази среща, освен като изказвам на интересуващите
се прекрасните си впечатления. Така вероятността приятелите ми да участват в бъдещите
младежки срещи нараства, а това вярвам да е от полза както за тях лично, така и за
общността. Бях съм в Испания на Световната младежка среща, Мадрид 2011г., което
беше първият ми опит в този формат. Но сега преживях срещата по коренно различен начин
и от увеличаващата се дистанция на времето, връщайки се в спомените си за Рио Малчика,
откривам как това беше следващият прекрасен ден по пътя, който поех във вярата преди
много години и който, макар през повечето време да изглежда труден, води към постигане
на градивни цели във вярата за собственото и за доброто на другите.
****** „Идете
и проповядвайте на всички народи” – ето какво очакват Църквата и Папата от младите
хора. Те показаха една безкрайна любов и доверие към папа Франциск. Слушаха жадно
неговите думи и , по негова поръка, са готови да занесат Благата Вест и да дарят Божията
любов на всички хора. Пожелаваме им успех и кураж в това начинание! Росица Златева