Папа Франциск в Кастел Ганодлфо за Успение Богородично: Дева Мария е знак на сигурна надежда

На 15 август, денят в който цялата Църква чества Успението на Дева Мария, Папа Франциск ще посети Кастел Гандолфо, градчето близо до Рим, където се намира лятната Апостолическа резиденция. От Ватикана Светият Отец ще отпътува в 9.30 часа. Първият етап от визитата му ще бъде манастирът на сестрите Клариси, а от 10.30 часа ще предстоятелства на площада пред Апостолическата резиденция, Светата литургия за празника, след която ще последва молитвата Ангел Господен. След обяда, Папа Франциск ще посети енорията „Свети Тома от Виланова”, след което ще се завърне отново във Ватикана. Един празничен ден за Папата и вярващите под знака и посветен на Майката Божия.

На Нея, Папа Бергольо повери своя понтификат, посещавайки базиликата „Санта Мария Маджоре” в деня след избирането му за глава на Римокатолическата църква, точно преди 5 месеца на 14 март. Господ, пояснява Папата, „ни поверява в ръцете изпълнени с любов и нежност на Дева Мария, за да чувстваме нейната подкрепа в преодоляването на трудностите по нашия човешки и християнски път”. истинската вяра, изхожда от смирението:

„Тя, най-смирената от всички твари, благодарение на Христос достигна вече целта на земното поклонничество: вече е в славата на Светата Троица. Затова Мария, наша Майка, Девицата, сияе за нас като знак на сигурна надежда. Тя е Майка на надеждата; по нашия път, в нашия живот, Тя е Майка на надеждата. Тя е Майка на утешението, която ни придружава по пътя”. (Ангел Господен, 26 май 2013)

Три са думите, отбелязва Папата, които обобщават живота на Мария: вслушване, решение, действие. Преди всичко вслушването. По хиляди начини Господ хлопа на нашата врата и често не Го чуваме:

„Мария знае да се вслушва в Бог. Но това не е обикновено или повърхностно „слушане, а означава да проявим внимание, приемственост и разположение към Бо То е различно от разсеяния начин по който заставаме понякога пред Господ или другите: слушаме думите, но не чуваме. Мария внимателно слуша гласа на Бог и долавя дълбокия смисъл на фактите”. (Литургия за края на Майската набожност, 31 май 2013)

След като се вслушва в думите, Мария взима решението да каже своето „да”, взима решения, които променят живота й:

„В живота трудно се взимат решения и често ги отлагаме, оставяйки другите да решат вместо нас; често се оставяме по течението на събитията, следвайки моментната мода. Понякога знаем какво да правим, но нямаме смелостта или ни изглежда много трудно, защото трябва да вървим срещу течението. Мария при Ангелската благавест, при посещението й при Света Елисавета, на сватбата в Кана Галилейска върви срещу течението. Мария върви срещу течението, вслушва се в Бог, размишлява, опитва се да разбере реалността и решава да се повери изцяло на Бог”. (Литургия за края на Майската набожност, 31 май 2013)

Мария не живее „в бързината”, размишлява в своето сърце това, което не разбира, но след като се вслушва и решава, действа незабавно, „не се спира пред нищо”. Понякога ние се спираме само на вслушването без да преминем към действието:

„В молитвата пред Бог, който говори, в размишлението над фактите от нейния живот, Мария не бърза, не позволява на момента да я завладее, а оставя събитията да я водят. Но когато е наясно, какво Бог иска от нея, това което трябва да направи, не се колебае, не се бави, а се „затичва бързешком”. Свети Амврозий коментира: благодатта на Светия Дух не търпи мудността”. (Литургия за края на Майската набожност, 31 май 2013)

Дева Мария, отбелязва Папата, ни показва ролята на жената в Църквата. Църква, която е годеница, майка и в която се раждат чедата Божии. Роля и харизма, която трябва все още да се задълбочи:

„Дева Мария е по-важна от Апостолите, от епископите, дяконите и свещениците. Жената в Църквата е по-важна от епископите и свещениците. Но това трябва да бъде изразено още по-добре, защото смятам, че липсва едно богословско обяснение за това”. (Разговор с журналистите, 28 юли 2013)

Целият живот на Дева Мария, завършва Папа Франциск, „е химн на живота, любовта към живота”. Тя е тази, която „със сигурна ръка ни води към своя Син Исус”.

svt/ rv