Папа Франциск: свещеникът е пастир в търсене на изгубените и далечни овци

През вече петте месеца от своя понтификат, Папа Франциск настойчиво говори за ролята на свещениците, която според него не може да бъде друго освен тази на смирени пастири в служба на повереното им паство. Думите на Папата са силен отглас на Христовото евангелие за призива и мисията на Апостолите поверена им от Исус.

Понятието е просто: който упражнява една професия, от тези в които хлябът се припечелва с пот, носи върху себе си мириса на това, което прави. Мирис като този на рибаря, земеделеца или дърводелеца. Това иска Папата и от свещениците, когато на Велики Четвъртък от централния олтар на базиликата „Свети Петър” произнася думите:

„Това искам от вас: да бъдете пастири с мириса на повереното ви паство” (Литургия за освещаване на маслата, 28 март 2013)

Свещеникът, трябва да носи върху себе си мириса на душите, които са му поверени. Но към този мирис, се прибавя един друг: на елея на Христос, на Помазания от Бог, дошъл да поръси човечеството с този божествен елей. „Добрият пастир – посочи Папата – се разпознава от това как е помазан неговия народ”:

„Когато нашия народ е помазан с елея на радостта се забелязва веднага: например, когато излиза от литургията с лицето на човек, който е получил една добра вест. Когато хората почувстват, че уханието на Помазания, на Христос, достига до тях чрез нас, тогава са насърчени да поверят всичко онова, което искат да достигне до Господ. Моли се за мен Отче, защото имам проблеми, „благослови ме”, „моли се за мен”, са знаци, че елеят на помазанието е достигнал до краищата на дрехата, за да се превърне в прошение, в прошението на Божия народ. Свещеникът, който не излезе от себе си, вместо застъпник, се превръща постепенно в посредник, управител”. (Литургия за освещаване на маслата, 28 март 2013)

Свещеникът-управител е едно от отклоненията на свещеническото служение, което най-много безпокои Папа Франциск:

„Бъдете пастири, а не функционери. Бъдете посредници, а не промеждутъчни...Винаги имайте пред вас примера на Добрия Пастир, който не дойде, за да Му служат, а да служи и да спаси изгубеното”. (Литургия за ръкоположението на свещеници, 21 април 2013)

В Евангелието, посочва Папа Франциск при среща с вярващите от Римския диоцез, има един хубав откъс, говорещ за „пастира, който оставил деветдесетте и девет овци, за да търси заблудената (Мат. 18. 12-14)”. „Отива да търси една овца”, подчертава Папата, но ние възкликва „имаме една овца и липсват 99, трябва да излезем и ги потърсим!”:

„Това е една голяма отговорност и трябва да поискаме от Господ благодатта на благородството, смелостта и търпението, за да излезем и възвестяваме Евангелието. Това е много трудно. По-лесно е да останем вкъщи с единствата останала ни овца! Но от нас свещениците, но също и от вас християните, от всички, Господ иска да бъдем пастири!”. (Църковен конгрес на римския диоцез, 17 юни 2013)

Но както едно стадо не може без своя пастир, така и пастира не може да съществува без стадото:

„Епископът не е епископ за себе си, той е за народа; той е свещеник не за себе си, а за народа, за да увеличава своето стадо, своя народ. За да го пази от вълците. Когато епископът прави това, той създава една хубава връзка с народа, така както епископ Павел направи със своя народ. А когато свещеникът изгражда тази хубава връзка с народа, той ни дава любов: изгражда се любов между тях, една истинска любов и Църквата става единна”. (Литургия в дом, "Санта Марта", 15 май 2013)

svt/ rv