През август Бенедикт ХVІ се моли за правилното възпитание на новото поколение и Църквата в Африка да насърчава мира и справедливостта

Общи молитвени намерения

"За да могат родителите и възпитателите да помогнат на новото поколение да расте с правилно формирана съвест и принципи". Така е формулирано общото молитвено намерениe на Светия Отец, почетния Папа Бенедикт XVI, за месец август. Основното призвание и мисия на родителите и възпитателите е да бъдат живи свидетели на вяра, мъдрост и отговорна солидарност – мисия, която винаги е радостна и трудна, защото е възпитанието на нашите деца в тяхното религиозно и духовно, познавателно и интелектуално, емоционално и социално развитие. Родителите и възпитателите формират една съвместна общност чиято цел е да предоставят достъп и да насърчат новото поколение във вяра и християнско благочестие, социално чувство, политическа ангажираност и отговорност, професионални и академични постижения. Родители и възпитатели трябва да си сътрудничат в тази мисия с чувство за отговорност, достойнство и благочестие.

*******
„Възпитанието на младежите в дух на справедливост и мир”, бе темата избрана от Светия Отец, почетния Папа Бенедикт XVI, за отбелязването на 45-я Световен ден на мира, продиктувана от вярата и убеждението, че младежите, с присъщия им ентусиазъм и идеализъм, могат да дарят нова надежда на света.

Своето послание почетният Папа отправя към родителите, семействата, към всички образователни и възпитателни структури, отговорните в различните сфери на религиозния, социалния, политическия и културния живот, както и към медиите. Загрижеността и вниманието към младите и техните проблеми, умението да се вслушваме в тях и да ги ценим са не само една по-целесъобразна възможност, а са първостепенна задача и дълг на цялото общество, в името на изграждането на едно бъдеще на справедливост и мир.

Това е въпрос на предаване на младите хора на способността да ценят и милеят за положителните стойности в живота и пробуждане в тях на желанието да посветят живота си в служба на доброто. Това е задача с която всеки от нас трябва лично да се ангажира.

[…]

Възпитателите

Възпитанието е най-интересното и трудно житейско начинание. Възпитанието, от латински educere, означава да изведеш човека от собствения му свят, за да го въведеш в реалността, към пълнотата, която ще му помогне да израсте като личност. Това е процес, който се подхранва от срещата между две свободи: тази на възпитателите и тази на възпитаваните. Процесът, изисква отговорно отношение, както на възпитаваните, които да позволят да бъдат водени към опознаването на реалността, така и на възпитателите, които трябва да са готови да посветят себе си на тази задача. Така, днес повече от всякога, има нужда от възпитатели, които са достоверни свидетели, а не просто от разпространители на правила и факти; от свидетели, способни да виждат далеч по-напред от другите, поради широките си житейски хоризонти. Истинският свидетел трябва да живее в първо лице посочения от него път.

Кои обаче са местата в които узрява истинското възпитание в духа на мир и справедливост? На първо място, това е семейството, тъй като родителите са първите възпитатели. Семейството е основна клетка на обществото, "именно в него децата усвояват човешките и християнски ценности, позволяващи им да живеят съвместно с другите в хармония и мир. В семейството те се учaт на солидарност между поколенията, на спазването на правила и закони, на прошка и приемане на другите". Семейството е първото училище, което възпитава в справедливост и мир. Живеем в свят в който семействaтa и самият живот са под постоянна заплаха и не рядко са разпокъсани. Условията на труд и изискванията на работното място, които често са несъвместими със семейнитe отговорности, безпокойството за бъдещето, забързаните темпове на ежедневието, честата миграция, подтикната от търсенето на по-добър начин на живот и дори на оцеляване - са сред причините все по-трудно да се осигури на децата най-ценното благо: присъствието на родителите им, присъствие, което би гарантирало по-задълбочено споделяне на общия път, за да може да се предаде опитът и убежденията, натрупани през годините, именно чрез моменти на взаимност и близост. Бих искал да призова родителите да не падат духом, посочва Светият Отец! А чрез житейския си пример да насърчават децата си да положат надеждите си преди всичко в Бог, истинският източник на справедливост и мир.

Бих желал да се обърна и към отговорниците на възпитателните и образователни институции, за да могат те, с голямо чувство на отговорност, да гарантират достойнството на всеки човек да бъде зачитано и ценено, подчертава почетният Папа. Нека те да се погрижат всички млади хора да открият своето призвание и да поощрят развитието на талантите, дарени им от Бог. Нека те да уверят семействата, че децата им няма да бъдат обучавани и възпитавани в разрез с тяхната съвест и религиозни принципи.

Нека всяка възпитателна среда бъде отворена към трансцедентното и към другите, място на диалог, на сближаване и изслушване, където младите хора се чувстват ценени за своите способности и духовни богатства, и където могат да се научат да ценят и зачитат своите братя и сестри. Нека младите хора бъдат учени да се наслаждават на радостта, извираща от ежедневното упражняване на милосърдие и състрадание към ближните и от активното участие в изграждането на по-хуманно и братско общество.

[…]

Мирът за всички е плод на справедливостта за всички и никой не може да се отклонява от главната задача да съдейства за възтържествуването на справедливостта, според собствените си възможности и отговорност. По специален начин, казва в заключение Бенедикт XVI, приканвам младежите, които са особено чувствителни към идеалите, да бъдете търпеливи и упорити в търсенето на справедливосттa и мирa, да развиете усет към доброто и истината, дори ако това изисква саможертва и тръгване срещу течението.
(Бенедикт XVI, Послание за Световния ден на мира, 8 декември 2011)

Мисионерски молитвени намерения
“За да може местната църква в Африка вярно да провъзгласява Евангелието и такa да насърчава мира и справедливостта”. Така е формулирано мисионерското молитвено намерение на почетния Папа Бенедикт XVI за месец август. Липсата на мир и справедливост в Африка са очевидни и събитията от последните години само потвърждават това. Бунтове, избори бeз демокрация или прозрачност, въоръжени конфликти, присвояване на властта, обедняването на масите, използването на деца във въоръжените конфликти, изнасилванията на жени, преследването на християните са реалнитe показатели, които разкриват мрачното лице на действителността в Африка. Въпреки че Евангелието пристигна в някои страни на Африка още в първите векове, а други отбелязват вековна традиция, необходимостта от истинско "евангелизиране на Африканската душа в дълбочина” e все още явна, както посочва Светият Отец в Пост-синодалното насърчение “Africae munus”, защото вярното провъзгласяване на Благата вест e извор на мир и справедливост.

******

„Трите основни елемента на темата, избрана за Синода на епископите на Африка, а именно помирението, справедливостта и мира, обобщaвaт неговата “богословска и социална отговорност", и насочвaт размишленията към обществената роля на Църквата и нейното място в Африка днес, посочва почетният Пaпa Бенедикт XVI, в Пост-синодалнотo апостолическо насърчение Africae munus, oт 19 ноември 2011 г. . “Помирението и справедливостта са двете основни предпоставки за мира и следователно, до известна степен, те също определят природата му". Задачата, която трябва да определим за себе си не е лесна, защото ни поставя между непосредствената ангажираност в политиката - която е извън пряката компетентност на Църквата - и възможността за оттегляне или отдръпване, характерна за богословските и духовни размишления, която обаче би моглa да послужи като бягство от конкретна историческа отговорност.

"Мир ви оставям, Моя мир ви давам", казва Господ, и добавя " Аз ви давам не тъй, както светът дава" (Йоан 14:27). Човешкият мир, постигнат без справедливост е илюзорен и мимолетен, подчертава Светият Отец. Човешката справедливост, която не е плод на помирение в "истината на любовта" (Еф. 4:15) остава непълна, тя не може да бъде автентична справедливост. Любовта към истината - "цялата истина", към която единствено Светият Дух може да ни води (срв. Йоан 16:13) - е това, което очертава пътя, който всяко човешко правосъдие и справедливост трябва да следват, за да възстановят истинското братството в рамките на "човешкото семейство, общност на мира", помирени с Бог, чрез Христос. Справедливостта никога не е безплътна. Тя трябва да бъде уповава в последователни и постоянни човешки решения. Милосърдие, коeто не зачита справедливостта и правата на всички, е фалшивo. Ето защо, изтъква почетният Папа, призовавам християните да бъдат пример за праведност и милосърдие (Мат. 5:19-20).

Праведни и строители на справедлив социален ред

Несъмнено, изграждането на справедлив социален ред е част от компетентността на политическата сфера. Въпреки това една от задачите на църквата в Африка се състои в правилното формиране на съвестта във възприемчивoст към изискванията на това, което е праведно, за да възпита мъже и жени, желаeщи и способни да изградят справедлив социален ред със своето отговорно поведение. Съвършеният модел, стоящ в основата на мисленето и мотивите на Църквата, които тя предлага на всички, е Христос. Според социалното и учение, "Църквата не разполага с технически решения и не претендира “ по никакъв начин за намеса в политиката на държавите". Тя, обаче, има една мисия на истината, която Църквата никога не може да пренебрегне или отрече. Нейното социално учение е конкретно измерение на тoва оповестяване: то е служение на истината, която ни прави свободни".

Чрез комисиите си за „Справедливост и Мир”, Църквата се ангажира с формирането на съзнанието на гражданите и със съдействието при изборния процес в редица страни. По този начин тя допринася за възпитанието на народите, кaто събужда съвестта и гражданската им отговорност. Тази конкретна възпитателна и образователна роля е ценена в множество страни, които признават Църквата, като миротворец, посредник в помирението и вестител на справедливостта. Заслужава да се подчертае отново, че макар и да е необходимо да се прави разлика между ролята на пастирите и миряните, мисията на Църквата не е политическа по природа. Нейната задача е да открие на света религиозния смисъл, чрез провъзгласяванетo на Христос. Църквата желае да бъде знак и защита на трансцендентността на човешкaтa личност. Тя трябва също да направи хората способни да търсят върховната истина по отношение на своята най-дълбока идентичност и на въпросите, които си задават, така че да могат да намерят справедливи решения на своите проблеми.

Живот в хармония с Христовата справедливост

В социалнa перспектива, човешката съвест e подлагана на изпитание от тежките неправди, съществуващи в нашия свят, като цяло и в Африка, в частност. Ограбването на благата на земята от едно малцинство за сметка на цели народи е недопустимо, защото е неморално. Справедливостта ни задължава да "въздадем на всеки каквото му се полага": ius suum unicuique tribuere. Ето защо, това е въпрос и на въздаване на справедливост на цели народи. Африка е в състояние да предостави на всеки човек и всеки народ на континента основните условия, които ще им дадат възможност да участва в развитието и. Африканците по този начин ще могат да предоставят дадените им от Бог таланти и богатства в услуга на своята земя и своите братя и сестри. Ако справедливостта трябва да преобладава във всички области на живота, частни и обществени, икономически и социални, тo тя трябва да бъде поддържана, чрез субсидиарност и солидарност и вдъхновена от милосърдна любов. "В съответствие с принципа на субсидиарността, нито държавата, нито която и да е по-голяма общност трябва да замества инициативата и отговорността на частните лица и междинните звена". Солидарността е гаранция за справедливост и мир, а оттам и на единство, така че "изобилието на някои да компенсира липсата на други". Милосърдната любов, която осигурява връзката с Бог, надхвърля справедливостта при разпределението. Защото, ако "справедливостта е добродетелта, която определя на всеки каквото му се полага ... нещо, което отдалечава човек от истинския Бог не може да бъде справедливост”.

[…]

В настоящата ситуация на Африка, Църквата е призована да разпространи посланието на Христос. Тя желае да следва съвета на Исус към Никодим, който Го попита дали е възможно да се роди отново: "Вие”, му отговаря Христос, “трябва да се родите свише" (Йоан 3:7). Мисионерите бяха тези, които дадоха на африканците това ново рождение "от вода и Дух" (Йоан 3:5), Благата вест, която всеки има правoто да чуе, за да реализира призванието си в пълнота. Църквата в Африка получава живот от това наследство. Заради Христос и във вярност към житейския урок, който Той ни предаде, тя се чувства длъжна да присъства навсякъде, където човешкото страдание съществува и да даде глас на безгласния вик на невинните, които са жертви на преследване или на народите, чиито правителства залагат настоящето и бъдещето им за личните си интереси. Чрез способността си да открива лицето на Христос в лицатa на децата, болните, нуждаещите се и страдащите, Църквата помага бавно, но сигурно да се изкове една нова Африка.
В пророческата си роля, когато народите викат към нея: “Вардачо, кое време е през нощта?" (Исая 21:11), Църквата иска да е готова да даде основание за надеждата, която носи в себе си (срв. 1 Пет 3:15), защото зората на новата ера изгрява на хоризонта (вж. Откр. 22:5). Само като отхвърлямe дехуманизацията на хората и всеки компромис, продиктуван от страхa от страдание или мъченичество можем да служим на делото на Евангелието на истината. "В света", каза Христос, "ще имате изпитания. Но дерзайте: Аз победих света "(Йоан 16:33). Истинският мир идва от Христос (вж. Йоан 14:27). Той не може да се сравни с мира, който дава светът. Той не е плод на преговори и дипломатически споразумения, основани на специфични интереси. Това е мирът на човечеството помирено с Бог, мир, чието тайнство е Църквата.

(Бенедикт XVI, Пост-синодално апостолическо насърчение "Africae munus", 19 ноември 2011)
превод Бистра Пищийска