Папа Франциск към събратята йезуити: поставете Христос в центъра на вашия живот

Съвременните последователи на св.Игнаций Лойола трябва да бъдат „вкоренени в Църквата, както иска Исус” и „вървят към перифериите” на живота. Това каза Папа Франциск пред 270 свои събратя с които отслужи литургия в „Църквата на Исус” в деня когато се отбелязва литургичния празник на техния основател. Заедно с Папата съслужи и Генералният настоятел на Отците йезуити отец Адолф Николас.

В своята проповед Папа Франциск, първия папа йезуит, очерта съвременния профил на йезуитите. Преди всичко, посочи Папа Франциск, да поставят Христос в центъра на своя живот, което означава и централното място на Църквата: „Това са две огнища, които не могат да бъдат разделени: Не може да се следва Исус, ако не си в нея и с нея”, подчерта Папата.

„Да бъдем вкоренени в Евангелието и се основаваме на Църквата: такива ни иска Исус – подчерта Папата. Няма паралелни или изолирани пътища. Изследователски и креативни пътища към перифериите. Затова е нужна креативността, но винаги в общение с Църквата, защото тази принадлежност ни дава смелост да вървим напред. Да служим на Христос и обичаме една конкретна Църква, като и служим благородно и вдуха на послушание”.

Другата главна характеристика на един йезуит е да търси Исус, знаейки обаче, че „Той го е потърсил преди това”, посочи Папата. Това е същността на харизмата на Общността на Исус. Пример за това е св.Игнаций Лойола, но също и Апостол Павел, които „се оставят да бъдат завладяни” от Исус – единият в собствения дом, а другия по пътя за Дамаск.

„Да се оставиш Христос да те завладее означава винаги да бъдем обърнати към Него и откровено си зададем въпросите: Какво направих за Исус? Какво правя за Исус? Какво трябва да направя за Исус?”.

За да постигне това, един йезуит трябва „да проси благодатта на срама”, посочи Папа Франциск. Онова „толкова човешко, колкото и благородно чувство, което е срама да не бъдем на необходимата висота; да гледаме едновременно към мъдростта на Христос и нашето незнание; към Неговото всемогъщество и нашата слабост; към Неговата справедливост и към нашата нищета; към Неговата добрина и към нашата злоба”.

„Да просим благодатта на срама; благодатта, която идва от постоянния диалог с Божието милосърдие; срама от който се изчервяваме пред Исус Христос; срама, които ни синхронизира с биенето на Христово сърце; срама, който облива сърцето ни в сълзи и ни придружава в ежедневното следване на „моя Господ”.

Папата посочи фигурите на двама йезуити – „икони на залеза на един йезуит”: единият от миналото – св.Франциск Ксаверий, мисионер в Китай, а другия наш съвременник, отец Арупе. „В настоящия момент мисля и за нашия събрат в Сирия”, каза Папата, позовавайки се на отец мисионера йезуит Паоло Дал Олио, който според някои локални източници е отвлечен.

След литургията Папата се поклони пред олтарите на св.Игнаций Лойола и св.Франциск Ксаверий, както и пред гроба на отец Педро Арупе.

dg/ rv