Участниците в Рио: Исус ни помага да носим кръста

За Папа Франциск вчерашният ден в Рио започна с един от най-важните моменти на всяка от световните младежки срещи – изповедите. Красивият парк „Quinta da Boa Vista”, някога резиденция на бразилското императорско семейство, се бе превърнал в „Feira Vocacional”, място за срещи и концерти, но най-вече място за най-интимния момент от младежките дни: 50 на брой бяха подредените изповедални, направени от бяло дърво и възпроизвеждащи хълма Корковадо, над който се извисява статуята на Христос Спасител.

Светият Отец отслужи Тайнството на Помирението – твърде радостно събитие за петимата участници – четирима младежи от Бразилия и Венецуела, и една италианка – 27-годишната Клаудия от град Пескара, която каза, че срещата й с Папата е била „Вълнение и дар от Бога, тай като той е разговарял с нея с откровени и обикновени думи.

Ренан Суза, на 21 години, е един от младежите, изповядани от Папата. Ето и неговите впечатления:

„Бях доста напрегнат, но когато виждаш погледа му и той ти се усмихва, имаш чувството, че разговаряш с баща си, струва ти се, че пред теб е Исус… Чувстваш се много предразположен. Всичко беше много спонтанно. Аз му говорех на португалски, а той ми отговаряше на испански. Не се съмнявам, че от днес нататък животът ми ще бъде много, много различен!”.

Около милион и половина младежи участваха в Кръстния път на брега на Копакабана. Най-напред те мълчаливо се помолиха и размишляваха за Христовите страдания и смърт, след което изслушаха думите, с които Папа Франциск се обърна към тях. „Какво оставя Христовия кръст във всеки един от вас? и „Ти кой си? Пилат, Мария , жените или Киринееца”, бяха въпросите които Папа Франциск зададе на младежите. Но как те отговарят на тези въпроси? Ето някои от впечатленията на участниците през микрофона на Марина Томаро:

„Несъмнено, Кръстът трябва да ни учи как правилно да се справяме със страданието и болката, правилният начин, по който да се справяме с трудностите, които са „малките кръстове”, които самият Христос ни казва да поемем. Следователно да се научим да се доверяваме, да се доверим на Христос, като знаем, че Той ще я носи нашата вяра. Ние сме студенти от Биомедицинския университет в Рим и много често разглеждаме въпроса за болката. Важно е да сме сигурни, че Христос ни придружава, че винаги ни помага и че на Него поверяваме някои от нещата, които са по-големи от нас, които не можем да си обясним… Но когато знаем, че можем да ги поверим на Христос и че той ни придружава, това ни изпълва със сигурност…”.

„Според мен, нещо много хубаво е възможността да споделяме: мисълта, че Христос е страдал, дава някакво обяснение и ти помага в мисленето, че можеш да преодолееш този труден момент и че не си сам в преодоляването му. Важно е също да можеш да посветиш време и на болката на другите, това е важен критерий, за да се научим да носим кръста си и да помагаме на другите да носят своя”.

„Кръстът е доказателство, че надеждата съществува. Може би за мнозина той е отрицателен символ, който означава болка: но аз мисля, че разтворените върху кръста ръце са ясен знак за надежда, тъй като те са Христовата прегръдка и примерът на Христос ни казва: „Истина е, аз умрях на Кръста, но и възкръснах от Кръста”.

„Папата неведнъж каза и повтори това и на Връбница, че ние не трябва да позволяваме да отнемат радостта ни, надеждата ни за радостно бъдеще. Аз съм убеден в това, разбира се съзнавам и факта, че животът носи и болка, и страдание, които обаче ние трябва да можем да виждаме чрез Христос, чрез Христовия кръст: няма възкресение, няма радост, ако най-напред не преминем през Кръста”.


„Аз си пожелавам винаги да съм като Симон Киринееца и жените. Но за съжаление, днес човек при всички случаи преминава и през трите етапа. В момент на отчаяние би могъл да е като Пилат… Важното е да успее да се изправи и да бъде винаги като Мария и като Киринееца, и да среща винаги Христос, без да се оставя да пада духом пред земните несправедливости”.

„Аз по-скоро искам да имам за пример Мария, жените и Киринееца. В този смисъл е важно да можем да приемаме онова, което Господ ни е отредил: както щастието, така и болката. Имаше един свещеник, който преподаваше философия и винаги ни караше да размишляваме върху думата „състрадание”, която означава „страдай със”. Трябва да сме способни да правим именно това: да преживяваме с хората, да споделяме с тях страданието и да им помагаме да го понасят”.

man/ rv