Вярата означава действие

Вярата не е нещо, което имаме, а нещо, което правим. Влагането на дори малко зрънце доверие в дадена дейност увеличава нашата слаба вяра, увеличава доверието ни, че Господ се грижи за нас.

Всеки от нас показва вяра по един или друг начин, когато посреща всекидневните ситуации изискващи доверие. Например, когато натиснем копчето на лампата, вярваме че тя ще светне, или че храната в консервната кутия не е развалена. Точно както показваме, че имаме вяра чрез ежедневните си постъпки, така тази вяра трябва да бъде демонстрирана в духовния ни живот. Бихме могли да се чувстваме не дотам сигурни в грижовността на Бог, но въпреки това сме в състояние да покажем чрез постъпките си, че вярата ни е дейна. Доверието в благоволението на Бог обикновено се развива след фактите. Започваме използвайки онова малко синапово зърно, което вече се намира в сърцата ни.

Бащата на детето болно от епилепсия в евангелието на Марко показа вяра в нещо, което бе извън него, когато го заведе при Христовите ученици, за да го изцелят. Неговият жест бе по-ясен от думите: „Вярвам, помогни на моето неверие”, защото без него думите биха останали без смисъл. Писанията цитират различни ситуации, в които Исус отправя думи на похвала към някого не заради думите, които му отправя, а заради вярата, която ги е довела до него. В Назарет бе считан за сина на дърводелеца и никой не му водеше болни, за да ги изцелява. В това място той не извърши чудеса и се чудеше на неверието им.

В нашия всекидневен живот можем да упражняваме вярата в Бога участвайки в литургиите, получавайки таинствата, присъединявайки се към молитвени групи, четейки духовни книги, молейки се. Много често тези действия не са придружени от силни чувства на вяра, но ако държим отворена вратата на нашето сърце, Светият Дух ще намери начин да направи вярата ни по-жива.

Исусе Христе, моля те да ми простиш, че не превърнах в дело малкото вяра, която имам. Дай ми сили да практикувам доверието в тебе. Моля те, покажи ми значението на вярата.