Вярата означава да бъдем поставяни на изпитание

"Синко, кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение, оправи сърцето си и бъди твърд и не се смущавай във време на посещение от Бога. Прилепи се към Него и не отстъпвай, та най-накрая да се възвеличиш". Този откъс от книгата Премъдрост би трябвало да бъде четен от всеки, който смята да отговори на Божия повик да му служи.

Кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение. Този откъс ясно ни сочи, че да следваме волята на Бога не означава да бъдем освободени от изпитанията, от проблемите и страданията. Доверието в Бога води със себе си многобройни възможности да упражняваме вярата, така че да стане интегрална част от нашия духовен живот.

Вяра, която никога не е поставяна на изпитание е слаба и неефикасна. Същевременно Бог допуска много обстоятелства, за да засили нашия духовен живот, за да можем да тичаме без да се уморим, за да вървим уверено напред. Аналогията с трениращия атлет показва ефикасно методите използвани от Господа, за да укрепи нашите вътрешни сили и да устоим на изкушенията на дявола.

Разказът за готовността на Аврам да пожертва своя син Исак е един познат пример за човек, чиято вяра в Бога е усилена чрез едно силно изпитание.

Свети Павел призовава християните да считат проблемите и трудностите като част от нормалния процес за духовно развитие, а не като знак за наказание от Бог. „Ако Бог е любов, защо продължават страданията в моя живот?”. Подобен начин на мислене ни натоварва с тежкото бреме на вината, което допълнително утежнява ситуацията. Приятелите на Йов се опитваха да покажат, че неговите грехове са причина за страданията му, но освобождението дойде, когато той престана да осъжда себе си и започна да вярва в добротата на Господа.

Един епизод от живота на св.Тереза Авилска илюстрира това по забавен, но полезен начин. Тя се е чувствала водена от Светия Дух, когато е посещавала другите сестри в различни манастири в Испания. Времето било студено, ветровито и дъждовно през по-голямата част от пътуването. Слизайки веднъж от каруцата, тя пада с лице в една локва. Измокрена и мръсна, тя се обръща към Господа: „Ако този е начинът, по който се отнасяш към твоите приятели, не се учудвам, че имаш толкова малко”.

Боже мой, прости ми че се съмнявам в твоето присъствие в моментите на изпитания, когато не винаги чувствам твоята утешителна любов. Дай ми моля те да виждам доброто, което има във всяка ситуация. Благодаря ти за изпитанията, които увеличават моята вяра и ми позволяват да имам все по-голямо доверие в Тебе.