Папският съвет за мигрантите: повече духовни грижи за мореплавателите

Както по традиция, всяка втора неделя на месец юли, Църквата чества „Неделята на Апостолата по морето”, чрез който капелани и доброволци се грижат за моряците, мореплавателите и рибарите в многобройните пристанища по света от 1920 г. По повод този ден, Папският съвет за мигрантите и бежанците отправи послание, подписано от неговия председател кард. Антонио Мария Вельо и секретар, монс. Джозеф Калатипарампил.

*******
Морският свят днес, в постоянното поклонничество на хората, трябва да вземе под внимание всеобщите последици на глобализацията - се чете в документа на ватиканското ведомство. За съжаление, този свят е изправен пред ситуации на несправедливост, особено когато на екипажите се налагат ограничения при слизане на земята, когато са изоставени заедно с корабите, на които работят, когато са заплашени от морското пиратство или понасят загуби от незаконния риболов. Уязвимостта на моряците, рибарите и мореплавателите трябва да засили още повече вниманието и загрижеността на Църквата и да насърчи майчината грижа, която, чрез вас, се проявява към всички онези, които вие срещате по пристанищата, на корабите, или на които помагате по време на дългите морски пътувания”. С тези думи папа Бенедикт ХVІ се обърна към участниците в ХХІІІ Световен конгрес за Апостолата по морето, който се проведе във Ватикана от 19 до 23 ноември 2012 г. Факт е, че в продължение на повече от 90 години Католическата църква, чрез Апостолата по морето, с помощта на мрежа от свещеници и доброволци, присъстващи в над 260 пристанища по света, показа своята майчинска загриженост, допринасяйки за духовно и материално благоденствие на моряците, рибарите и на техните семейства.

При честването на „Неделята на морето”, ние желаем да се обърнем към всички членове на нашите християнски общности да осъзнаят и да признаят труда на почти един милион и половина моряци, които са част от една световна глобализирана флота, състояща се от 100.000 кораба, които превозват 90% от произведената продукция. Твърде често не си даваме сметка, че по-голямата част от нещата, които ежедневно ползваме, са превозени с корабите, пресичащи океаните. Мултинационалните екипажи имат трудни житейски и трудови условия на борда на корабите, цели месеци те са далече от своите близки, понякога са изоставени на чужди пристанища без заплащане, жертви са на престъпността и трябва да понасят природни и човешки бедствия (бури, урагани, пиратство, корабокрушение и т.н.).

Но сега, лъч надежда огрява тъмната нощ на трудности и проблеми, с които се сблъскват моряците. Морската трудова конвенцията (МТК 2006) на Международната организация на труда (МОТ), ратифицирана от 30 страни-членки на организацията, които са почти 60% от световния корабен тонаж, ще влезне в сила през август 2013 г. Тя е резултат на водените години на ред тристранни преговори (между правителства, работодатели и работници), имащи за цел утвърждаването и актуализирането на голям брой конвенции и препоръки за морския труд, прилагани още от 1920 г. Конвенцията урежда минималните международни изисквани към почти всички аспекти на условията на труд и живот на морските лица, включително справедливи трудови условия, медицинска помощ, социална защита и достъп до социално-битови услуги на сушата.

Като приветстваме, заедно с Апостолата на морето, влизането в сила на Конвенцията, пожелаваме да видим подобрения в условията на живот на моряците, но продължаваме да бдим и обръщаме особено внимание на Правило 4.4 от Конвенцията, което цели да гарантира на корабните моряци достъп до социално-битови услуги на сушата, за да опазват своето здраве и благополучие. Трябва да си сътрудничим с компетентните власти на пристанищата, за улесняване слизането на моряците на земята при пристигането на кораба, в полза на тяхното здраве и благополучие. (В4.4.6 §5). Трябва да припомним на държавите-членки, че тяхно е задължението да насърчават развитието на социалните структури на сушата, които да са лесно достъпни за всички морски лица, независимо от тяхната националност, раса, цвят, пол, религия, политическо убеждение и социален произход, независимо от флага на кораба, наел моряците. (А4.4 §1). Трябва да оказваме помощ на компетентните органи за създаване на помощни социални групи на местно, регионално и национално ниво, които да посредничат за подобряване на услугите за пристигащите на пристанището моряци, чрез сътрудничеството с различни организации под общ знаменател (В 4.4.3).

Също така трябва да окуражим пристанищните власти да въведат, наред с другите форми на финансиране, данъчна система, с цел предоставяне на надеждна структура в подкрепа на осигуряваните на пристанищата услуги [В4.4.4 §1 (b)]. Тъй като нашата отговорност е насочена към морските лица, ние трябва да ги информираме за техните права и за защитата, която им предоставя тази Конвенция, която е видяна като четвъртият и последен стълб на международното морско законодателство. Другите три са: Международната конвенция от 1973 г. за предпазване на морето от замърсяване от кораби (MARPOL), Международната конвенция от 1974 г. за опазване на човешкия живот в морето (SOLAS) и Международната конвенция от 1978 г. за стандартите на обучение и дипломиране на моряците и носенето на вахтата (STCW). Действителното прилагане на конвенцията и реалните промени могат да се постигнат само ако морските лица бъдат запознати със съдържанието на МТК 2006. Нека се помолим на Мария – „Морска звезда”, да озарява и придружава нашата мисия, в подкрепа на усилията на вярващите, призовани да свидетелстват чрез техния християнски живот в морския свят.

man/ rv