Папа Франциск: да просим от Господ търпеливост и безупречност

Господ иска от нас да бъдем търпеливи и безупречни, вървейки винаги в неговото присъствие. Това каза днес Папа Франциск по време на литургията в религиозния дом Санта Марта във Ватикана. Папата подчерта, че Господ избира винаги своя начин, за да влезе в нашия живот и това изисква търпение от наша страна, защото не винаги можем да го видим. В литургията взеха участие група служители от Дирекцията по здравеопазването и хигиената, придружени от директора, д-р Патрицио Полиска.

Господ влиза бавно в живота на Аврам, той е на 99 години, когато му обещава син. Влиза обаче веднага в живота на прокажения: Исус чува неговата молитва, докосва го и ето чудото. С тези примери от евангелските четива зе деня (Бит 17, 14-5.9-10.15-22 и Мт 7,21-29), Папа Франциск посочи как Господ избира да влезе „в нашия живот, в живота на своя народ”. Аврам и прокаженият. „Когато Господ дойде – отбеляза Папата – не винаги го прави по същия начин. За Бог не съществува протокол, за да влезе в нашия живот”, „не съществува”. Веднъж, допълни, „той го прави по един начин, друг път по друг”, но винаги го прави. „Винаги – подчерта – е налице тази среща между нас и Господа”:

„Господ избира винаги своя начин да влезе в нашия живот. Много пъти го прави бавно, така че рискуваме да загубим търпение: ‘Но, Господи, кога?’ И се молим… И неговата намеса в нашия живот не идва. Друг път, когато мислим за това, което Господ ни е обещал, радостта е толкова голяма, че почти не вярваме, малко сме скептични и както Аврам – малко скришно – се усмихваме… В това Първо четиво, когато Аврам крие своето лице и усмивка… ‘Но как аз, почти на сто години, ще имам син и моята жена на 90 години ще има син?’.

Същият скептицизъм, посочи, ще има и Сара, до Дъбовете на Мамре, когато тримата ангели ще й дадат същата новина като на Аврам. „Колко пъти и ние, когато Господ не идва – предупреди – не прави чудеса и не прави това, което искаме, ставаме нетърпеливи или скептични”:

„Но на скептиците не го прави. Господ разполага със своето време. Но и Той, в тази връзка с нас, има търпение. Не само ние трябва да имаме търпение: Неговото е голямо. Той ни очаква! И ни чака до края на живота! Да помислим за добрия разбойник, който именно накрая призна Бог. Господ върви с нас, но много пъти ние не го виждаме, както в случая с учениците от Емаус. Господ е въвлечен в нашия живот – това е сигурно! – но много пъти не го виждаме. Това изисква търпение. А Господ, който върви с нас, и Той има голямо търпение към нас!”

Папата отправи мисълта си „към тайната на Божието търпение, което по пътя върви редом до нас”. Понякога в живота, констатира, „нещата стават толкова черни, толкова е тъмно, че имаме желанието – ако сме в затруднение – да слезем до Кръста”. Това, потвърди, „е точният момент: нощта е по-черна, когато наближава изгревът на зората. И винаги, когато слизаме от Кръста, ние го правим пет минути преди да дойде освобождението, в момента на най-голямото нетърпение”:

„От Кръста, Исус чуваше подигравките: ‘Слез, слез! Ела’ Търпение до края, защото Той им търпение с нас. Той влиза винаги, Той е въвлечен с нас, но това той прави по свой начин и когато Той мисли, че е най-добре. Само ни казва това, което каза на Аврам: ‘Върви в моето присъствие и бъди съвършен’, бъди безупречен е именно вярната дума. Върви в моето присъствие и се опитвай да бъдеш безупречен. Този е пътят с Господа и Той се намесва, но трябва да чакаме момента, да вървим винаги в неговото присъствие и да се опитваме да бъдем безупречни. Да искаме тази благодат от Господа: да вървим винаги в неговото присъствие, опитвайки се да бъдем безупречни’.

jp/rv