Папата: да бъдеш християнин не е случайност, а повик на любовта

Да бъдеш християнин е повик на любовта, един призив да станеш син Божи. Сигурността на християнина е, че Господ не го оставя никога сам и иска да вървим напред, дори сред трудностите. Това подчерта Папа Франциск по време на сутрешната литургия в религиозния дом Санта Марта. В литургията, съслужена от кард. Роберт Сара, кард. Камило Руини и монс. Инясио Караско де Паула, взеха участие група служитители от Папския съвет „Cor Unum”, от Папската академия за живота и от група сътрудници от Ватиканската обсерватория, придружени от директора Хосе Габриел Фунес.

Папа Франциск насочи проповедта върху първото четиво от Книгата Битие, в която се разказва за дискусията между Аврам и братовчед му Лот за разделянето на земята. (Бит 13,2.5-18) „Когато чета това – каза Папата – мисля за Близкия Изток и моля Господ да даде на всички ни мъдростта за мира. Аврам, отбеляза Папата, „продължава да върви”. „Той бе оставил своята земя, за да отиде, не знаеше къде, но където Господ му кажеше”, добави Папата. Продължава да върви, защото вярва в Словото Божие, което „го бе призовало да излезе от своята земя”. Този може би 90-годишен мъж, отбеляза Папа Франциск, гледа земята, която Господ му посочва и вярва:

„Аврам тръгва от своята земя с едно обещание: неговият път е да върви към това обещание. Неговият път е моделът и на нашия път. Бог зове Аврам, една личност от която прави един народ. Ако ние се спрем в началото на Книгата Битие, при Сътворението, можем да намерим, че Бог създава звездите, създава растенията, създава животните, създава… Но създава и човека, само един. Господ говори на нас винаги в единствено число, защото ни създаде по свой образ и подобие. Затова Бог ни говори в единствено число. Той говори на Аврам и му даде едно обещание, накара го да излезе от неговата земя. Ние християните сме повикани в единствено число: никой от нас не е християнин случайно! Никой!”

Има един повик „с име, с обещание”, посочи Папата: „Върви напред, Аз съм с тебе! Вървя редом до тебе”. А това, продължи, Исус го знаеше: „и дори в най-трудните моменти се обръща към Отец”:

„Бог ни придружава, Бог ни вика по име, Бог ни обещава потомство. Това е донякъде сигурността на християнина. Това не е случайност, това е един повик! Повик, който ни кара да вървим напред. Да бъдем християни е един повик на любов, на приятелство; един повик да станем синове Божи, братя на Исус; да станем плодоносни в препредаването на този повик към другите; да станем средствата на този повик. Има много проблеми; има трудни моменти: Исус премина през много от тях! Но винаги с тази сигурност: ‘Господ ме повика. Господ е като мен. Господ ми обеща’”.

Господ, посочи Папата, „е верен, защото Той никога не може да се отрече от себе си: Той е верността”. И мислейки за този откъс, където Аврам „е помазан за баща, за първи път, баща на народи, да помислим и за нас, които сме помазани при Кръщението и да помислим за християнския живот”:

„… тогава някой ще каже ‘Отче, аз съм грешник’… Но всички сме такива. Това се знае. Проблемът е: грешници, нека вървим напред с Господа, нека вървим напред с това обещание, което ни е дал, с това обещание за плодородие и да казваме на другите, да разказваме на другите, че Господ е с нас, че Господ ни е избрал и че Той не ни оставя сами, никога! Тази увереност на християнина ни прави добро. Нека Господ ни даде, на всички нас, това желание да вървим напред, като това на Аврам, сред проблемите; но да вървим напред, с тази увереност, че Той ме е повикал, че ми е обещал много хубави неща, че винаги е с мен!”

jp/rv