Папата към нунциите: бъдете пастири и не се поддавайте на светския дух
„Обичайте Църквата
и страната в която сте призвани да служите, чрез жертвата и постоянната връзка с Господ”.
Това бе призива на Папа Франциск отправен към апостолическите нунции, които прие на
аудиенция в Клементинската зала в Апостолическия дворец. В словото си Светият Отец
подчерта централната роля на свидетелството на любовта и необходимостта да се избягва
онази, „буржоазия на духа и живота”.
„Вашият живот често е труден,
а понякога е и в зони на конфликт. Колко страдание и болка! Едно постоянно
поклонничество без възможността да пуснеш корени на едно място, в една култура, в
една специфична църковна реалност. Но това е живота, който върви към обещанията и
ги вижда от далеч. Живот на път, но винаги с Исус Христос, който ви
държи за ръка”.
В своето изпълнено „с обич” слово, „неофициално”,
както сам го определи, Папата нарече апостолическите нунции „посредници”, строители
на „общение”. Вашият живот, каза Папа Франциск, е „живот на номади”, като този на
Аврам, „поклонник във вярата”, който следва и прие Божията воля”:
„Това,
според мен, предполага два елемента. Преди всичко страдание, защото да си постоянно
с куфар в ръка е страдание. Страданието да се откажеш от личните неща, от приятелите,
от създадените връзки и да започнеш отново. Не е лесно! Това е живот в една временна
ситуация, излизайки от себе си, без място където да пуснеш корени, в една стабилна
общност, и въпреки това обичайки Църквата и страната в която сте призовани да служите”.
Папа
Франциск подчерта необходимостта от професионализма, но преди всичко от близостта
до хората, от търсенето и поверяването на Господ. „Той е обещаното добро. Ето защо
трябва да свидетелствате Христос: безценното добро, което трябва да предавате, възвестявате
и представяте”:
„Благата, перспективите от света винаги могат да
ни разочароват, карат ни да не се задоволяваме никога. Господ е благото, което никога
не разочарова. Единственият, който не разочарова. Но това изисква откъснатост от самите
себе си, която може да се постигне само чрез постоянната връзка с Господ и единението
на живота с Христос. Това се нарича фамилиарност с Исус. Фамилиарността с Исус Христос
трябва да бъде всекидневната храна на папския представител, защото е храната, която
се ражда от спомена за срещата с Него и, защото е и израз на всекидневната преданост
към призива Му”.
Фамилиарността с Исус Христос, поясни Папата, „се
изразява в молитвата, в отслужването на Евхаристията, в служението на милосърдието”.
Но въпреки това, уточни той, „съществува винаги опасността, дори и за хората от Църквата,
да отстъпят пред „светската духовност”:
„Отстъпването пред духа на
света, който ни кара да работим за личната реализация, а не за славата Божия, е онзи
вид „боржуазност на духа и живота”, подтикваща към приспособяването
и търсенето на един удобен и спокоен живот”.
Папата цитира Блажен
Йоан ХХІІІ и призова да се търси „същественото, което е Исус и неговото Евангелие”,
защото в противен случай „светата мисия може да стане за присмех” :
„Отстъпването
пред светския дух излага, преди всичко нас Пастирите, на присмех. Така можем да получим
аплодисменти, но онези, които в първия момент ни аплодират, след това ще ни критикуват
зад гърба”.
„Правете всичко с дълбока любов!”, призова многократно
Папата, „в любовта и с професионализъм”. „Търсете винаги доброто, доброто за всички,
за Църквата и всяка личност”. На вас също, каза Папата, „се пада деликатната задача
да правите проучвания за епископските назначения”:
„Внимавайте кандидатите
да са Пастири близо до хората: това е първият критерий. Пастири които са бащи и братя,
смирени, търпеливи и милосърдни; които да обичат бедността, вътрешната бедност като
свобода за Господ и външната, като простота и строгост в живота; които не притежават
една психология от „принципи”. Внимавайте да не са амбициозни
и да не се стремят към епископството”.
Те, посочи Папата, „трябва
да бъдат способни да бдят и закрилят повереното им паство”:
„Пастирите
трябва да бъдат винаги пред стадото, за да му показва пътя, сред стадото, за да бъде
единно, зад стадото, за да не може някой да изостане и за да може то да намери пътя”.