Папа Франциск: прошката към неприятелите ни уподобява с Исус

Да се обичат неприятелите е трудно, но е това, което иска от нас Исус. Това заяви Папа Франциск в днешната литургия в Дома Света Марта във Ватикана. Папата подчерта, че за да се прости на нашите неприятели, основното е да се молим Господ да промени сърцата им. В литургията, съслужена с кард. Джузепе Версалди, взе участие група служители от Префектурата на Икономическия отдел при Светия Престол и друга група от Ватиканските музеи.

Как можем да обичаме нашите неприятели? (Мт 6, 43-48). В проповедта си Папа Франциск поставя остри въпроси, споменавайки някои драми от човечеството. Как могат да бъдат обичани тези, които „вземат решения да бомбардират и да убиват толкова хора”?, запита риторично Папата. Как могат „да бъдат обичани тези, които от любов към парите не оставят лекарствата да стигат до възрастните и ги оставят да умрат”? Или тези, които търсят само „собствения си интерес, собствената власт и правят толкова злини”? „Изглежда много трудно да се обича неприятеля”, отбеляза, но Исус иска това от нас. Тези дни литургията ни предлага това „отношение към закона на Исус”, от закона на Синайската планина до закона на Блаженствата. И подчерта, че всички ние имаме неприятели, но също и ние бихме могли да станем неприятели за другите:

„Много пъти и ние ставаме неприятели на другите: не ги обичаме. А Исус ни казва, че трябва да обичаме неприятелите! А това не е лесно! Смятаме, че Исус иска много! Да оставим това за монахините от клаузура, които са светици; да оставим това за някоя свята душа, но за живота това не става. А това е, което трябва да се прави! Исус казва: ‘Не, това трябва да го направим! Защото в противен случай сме като митарите, като езичниците. В противен случай не сте християни‘”.

Как бихме могли да обичаме нашите неприятели? Исус, каза Папа Франциск, „ни учи на две неща”: да гледаме към Отца, който „прави слънцето да грее над лоши и добри” и „прави да вали над добри и лоши”. Бог „обича всички”. Исус, продължи Папата, ни кара да бъдем „съвършени както е съвършен Небесният Отец”, „да подражаваме на Отца със съвършенството на любовта”. Исус, допълни, „прости на своите неприятели”, „направи всичко, за да им прости”. Отмъщението не е християнско. Но как можем да простим и да обичаме нашите неприятели? Молейки се. „Когато някой се моли за този, който го кара да страда – каза Папата – той е като че ли Господ идва с олио и подготвя нашите сърца за мира”:

„Да се молим! Това е, на което Исус ни съветва: ‘Молете се за вашите неприятели: Молете се за тези, които ви преследват! Молете се!’ А да се каже на Бог: ‘Промени сърцето му. Неговото сърце е от камък, промени го, дай му сърце от плът, което чува добре и което обича‘. Когато поставя този въпрос и някой от нас отговори в сърцето си: Аз се моля за моите неприятели? Моля се за тези, които не ме обичат?’ Ако отговорим с ‘да‘, ще му кажа: ‘Върви напред, моли се повече, този път е добър’. Ако отговорът е ‘не‘, Господ казва: ‘Горкият. И ти си неприятел на другите!‘ Да се молим Господ да промени сърцето им. Бихме могли да кажем: ‘Той ми направи голямо зло‘, или пък за тези, които правят лоши неща, а пък този кара хората да обедняват, обеднява и човечеството. С този аргумент ли искаме да си отмъщаваме или с това ‘око за око, зъб за зъб’?

Вярно е, подчерта Папата, че любовта към неприятелите ни „кара да обедняваме”. Прави ни бедни като Исус „когато дойде сред нас, понизи себе си и стана беден”. Някой би могъл да каже, че това не е хубава сделка „ако неприятелят ме кара да обеднявам повече” и „според критериите на света сделката не е добра”. Но това е „пътят, извървян от Исус”, който от богат стана беден заради нас. В тази бедност, в това „принизяване” на Исус – подчерта – стои благодатта, която ни оправдава всички, която ни прави богати”. Това е „тайната на спасението”:

„С прошката, с любовта към неприятеля, ние ставаме по-бедни: любовта ни кара да обедняваме, но тази бедност е семето за плодородието и за любовта към другите. Както бедността на Исус, която стана благодат за спасението на всички нас. Ние, които днес сме на литургия, да помислим за нашите неприятели, за тези които не ни обичат: би било хубаво, ако предложим Литургията за тях: Исус, жертвата на Исус за тях, за тези, които не ни обичат. Но също и за нас, за да може Господ да ни научи на тази трудна мъдрост, но толкова хубава, защото ни кара да приличаме на Отец, нашия Баща и кара да изгрее слънцето за всички, добри и лоши. И ни кара да приличаме на Сина, на Исус, който в своето понизяване стана беден, за да ни обогати, нас, чрез своята бедност”.

jp/ rv