Църквата обяви за Блажен италианеца Одоардо Фокерини спасил живота на повече от 100
евреи по времето на нацизма
Съпруг, баща на седем
деца, застрахователен агент, журналист и директор на вестник „Авенире на Италия”,
спасил живота на повече от 100 евреи от депортация. Умира през 1944, едва 37-годишен,
в концентрационния лагер Херсбрук, в Германия, убит от омраза към католическата вяра.
Това са отличителните черти в портрета на италианския мирянин Одоардо Фокерини, когото
Църквата издигна към Небесните олтари на 15 юни. Церемонията ще се проведе в Карпи,
родното място на Фокерини и бе предстоятелствана от кард. Анджело Амато, префект на
Конгрегацията за делата на светците.
Един живот, отдаден в служба на Бог и
на ближния. Роден в Карпи през 1907 г., Фокерини се ангажира в организацията Католическа
дейност, жени се за Мария Маркези, от която има седем деца и работи като застрахователен
агент. Сътрудничи и с „Авенире на Италия” и Осерваторе Романо. Живот, който поема
една изненадваща посока, когато и в Италия започва депортацията на евреите. Успява
да спаси повече от 100 души, но през март 1944 е арестуван и хвърлен в затвора на
Болоня, след това е откаран в полето на Фосоли и Гриес и накрая депортиран в Херсбрук,
Германия, където умира на 27 декември същата година. „Ако ти бе видяла като мене какво
правят на евреите в този затвор”, би плакала, че не си „могла да спасиш по-голям брой”,
пише Фокерини в писмата, които успява да изпрати от затвора. Те са свидетелство за
силната му любов към децата и съпругата и голямото страдание понасяно с вяра. Журналистът
Франческо Маникарди, един от неговите 15 племенници, разказва за личността
на новия Блажен:
*********** Разказаното ни от неговата съпруга, Мария Маркези,
вдовица от 45 г., ни накара да се завърнем към фигурата на един човек, чийто живот
изцяло е пропит от заповедта в Евангелието „обичай твоя ближен, както самия себе си”.
Одоардо Фокерини, заедно с отец Данте Сала, свещеник от Карпи, бяха учредили заедно
с други сътрудници, задачата да подготвят фалшиви документи за евреите, които от Модена
отиваха в Швейцария, където можеха да намерят сигурност. Повече от 100 души бяха спасени
от мрежата на Фокерини и на отец Данте Сала. Да припомним нормални фигури като Силвио
Борги, който спаси и помогна да бъдат спасени скривайки ги в собствения си дом, в
стая като тази на Ана Франк, рискувайки своя живот и този на семейството. Одоардо
бе настанил за различни дни в дома си, както в Мирандола, така и в Карпи, евреи очакващи
да бъдат изселени.
Одоардо Фокерини бе видна личност на католицизма в Северна
Италия, първо като журналист, а след това като административен директор на католическия
вестник, болонския всекидневник „Бъдещето на Италия”. Одоардо не желае да разпространява
чрез вестника това, което режимът му налага и спира издаването му на 8 септември,
когато фашистите завземат Болоня и искат вестникът да излезе.
Изключителната
му духовност може да се долови в 166-те писма, които е оставил, особено през последните
девет месеца в затвора и в концентрационния лагер. Но след изпращането му във Фосоли,
разбира че за него няма завръщане. Прави да го разбере и жена му: той трябваше да
влезе в този мистериозен знак, от който Провидението иска една още по-голяма любов,
макар и отдалеч".
Одоардо Фокерини е отличен със златен медал за заслуги към
Италианската република и с признанието „Праведен сред нациите” в Яд Вашем в Ерусалим.
За неговата любов към Христос свидетелства монс. Франческо Кавина, епископ
на Карпи:
„Без Христос, животът на Одоардо Фокерини би бил като живота на много
други, но не би имал тези очертания, които изрази. В крайна сметка, Одоардо Фокерини
реализира призванието на всеки човек, заради което се ражда, а призванието на всеки
човек, което е да бъде подобие на Христос. Фокерини бе такъв до мъченическата му смърт”.
„Заявявам,
че умирам в най-чистата римска католическа вяра и в пълно подчинение на волята на
Бог – казва в последните си думи – поднасяйки живота ми в жертва за моя диоцез, за
Католическа дейност, за „Бъдещето на Италия” и за завръщането на мира в света. Моля
ви да предадете на моята съпруга, че винаги съм й бил верен, винаги съм мислил за
нея и винаги съм я обичал”.