Папа Франциск: смирено да признаем нашата слабост и греховност

Единственият начин, за да получим дара за спасението от Христос, е да се признаем искрени и слаби грешници, избягвайки всяка форма на самооправдание. Това каза Папа Франциск по време на литургията, която отслужи тази сутрин в параклиса на религиозния Дом Санта Марта. Заедно с Папата съслужиха префектът и секретар на Конгрегацията за клира кард. Мауро Пиаченца и ариепископ Челсо Морга Ирузубиета, придружени от свещеници и служители от ведомството, както и от кард. Джузепе Бертело, епископа на Хумахуака от Аржентина, Педро Олмедо Риверо и монс. Бенжамин Алмонеда почетен епископ на Дает във Филипините.

Последователят на Христос съзнава, своята крехкост, но заедно с това и голямото богатство, което му е било дадено безвъзмездно и трябва да съхранява, каза Папа Франциск. Проповедта му бе вдъхновена от Посланието на Св.Павел в която обяснява на християните от Коринт, че независимо от това, че „необикновената сила” на вярата е дело на Бог, тя е дадена на хора грешници, в „глинени вази”. Но именно от връзката „между благодатта и силата на Исус Христос” и нас бедните грешници извира, отбеляза Папата, „диалогът на спасението”. А този диалог, допълни, трябва да избягва всякакво „самооправдание”, „трябва да бъде каквито сме ние”:

„Павел неведнъж говори за своите грехове, нещо като лайтмотив. Чувства се грешник. Но дори тогава не казва: ‘Бил съм, но сега съм светец’ И сега, има един трън на Сатаната в неговата плът. Кара ни да видим неговата слабост. Неговия грях. Той е един грешник, който приема Исус Христос. Диалогира с Исус Христос”.

Ключът, казва Папата, следователно е смирението. Показва го сам Павел. Той признава публично „своето служение”, всичко което е извършил като апостол изпратен от Исус. Но не заради това крие или, както казва Папата, се опитва да скрие своите грехове:

„Това също е пример за смирение на нас свещениците. Ако ние се гордеем само с нашата автобиография и нищо друго, ще свършим погрешно. Не можем да известяваме на Исус Христос Спасител защо в крайна сметка не го чувстваме. Трябва да бъдем смирени, но с една действителна смиреност, с име и презиме: ‘Аз съм грешник заради това, заради онова‘. Както прави Павел: ‘Преследвах Църквата‘, както правеше той, конкретни грехове. Не грешници с това смирение, което изглежда повече лицето от една картина, не! Нужна е силна вяра”.

„Смирението на свещеника, смирението на християнина е конкретно”, разказва Папа Франциск. Ако един християнин не успява „да направи от самия себе си и дори от Църквата тази изповед, нещо не върви”. И за да не се върви първи е не само „да се разбере красотата на спасението, което ни носи Исус”:

„Братя, ние имаме едно съкровище: това на Исус Христос Спасител. Кръстът на Исус Христос, това съкровище, с което ние се гордеем. Но го имаме в една глинена ваза. Гордеем се с нашето ръководство, с нашите грехове. И така диалогът е християнски и католически: конкретен, защото спасението на Исус Христос е конкретно. Исус Христос не ни спаси с една идея, с интелектуална програма. Спаси ни чрез своята плът, с конкретността на своята плът. Понизи себе си, стана човек, стана плът. Но само, ако може да бъде разбрано, само ако може да бъде получено, в глинени вази”.

Също и самарянката, която среща Исус и след като разказва на своите съграждани първо за своя грях и след това, че е срещнала Господ се държи по начин подобен на този на Павел. „Аз вярвам – отбеляза Папа Франциск – че тази жена е в небето, сигурно”, защото както казва Манцони, „’никога не съм срещал, Господ да е започвал едно чудо без да го свърши добре’, а това чудо, което Той започва, сигурно го е свършил добре в Небето”. От нея, завърши Папата, да искаме „да ни помогне да бъдем глинени вази, за да можем да разберем славната тайна на Исус Христос”.

jp/rv