2013-06-11 14:12:31

Монс. Томази: държавите трябва да улесняват достъпа на лекарства за бедните народи


За гарантирането на достъпа до лекарствата на бедните народи е необходим повече подход базиран на солидарността, отколкото на преценки от нормативен характер. Това подчерта монс. Силвано Томази, постоянен наблюдател на Светия Престол към ООН в Женева, по време на 23-та редовна сесия на Съвета за човешките права.

Всеобщата декларация за правата на човек красноречиво посочва: всеки човек, в каквото и състояние на нестабилност да се намира – поради липса на работа, болест, старост или друго – има право на сигурност. Право, което важи и за тези, които се нуждаят от медицински грижи и нямат средства, за да си ги подсигурят. Но за съжаление, констатира монс. Томази, реалността е твърде различна. Съществуват „милиони хора” по света, които, по причина на „социални и политически реалности” възпрепятстващи достъпа до медикаментите, са лишени „от възможността да се ползват от най-високия достижим стандарт на физическото и психическо здраве”. Светият Престол изрази и своята критична позиция към Доклада по темата, представен в Женева. Ако критериите за достъп до необходимите лекарства са „наличност, достъп, приемливост и качество, то моята делегация – отбеляза монс. Томази – смята, че Докладът не е отделил достатъчно внимание”, на някой ключови фактори, като се започне именно от достъпа до лекарствата, който не може да бъде само въпрос от „законова” гледна точка. Преди да се пристъпи към закона е необходимо „да се подходи хуманно и солидарно, което да гарантира за всички „справедливостта в разпределянето на лекарствата на базата на обективните нужди и подходящото лечение”.

Докладът, отбелязва още ватиканският наблюдател, „често се позовава на задължението на държавите за създаването на условия за достъпа до лекарствата”. Въпреки това, „независимо, че отговорността за това е реквизит на правителствата, би било уместно да се признаят също усилията на неправителствените и религиозни организации в предоставянето на лекарства и една широка гама от лечения и превантивни мерки, целящи гарантирането на правото на здраве”. В това, припомни епископът, Църквата със своите 5.305 болници и 18.179 клиники (данни от 2012 г), предоставя едно капилярно служение, достигайки до „най-бедните сектори на обществото, много от които се намират в земеделските и изолирани райони или в зоните на конфликти, където често правителствените здравни системи нямат достъп”. Показателен е случая с Африка, където според Световната здравна организация от 30 до 70% от здравните инфраструктури „са собственост на религиозни организации”. Ето защо, завърши монс. Томази, въпреки, че е „сложен ангажимент”, „оптималното улесняването на достъпа до лекарствата заслужава един понятен анализ и признаването на всички фактори допринасящи за неговото насърчаване, отколкото един анализ, ограничен само от законовите, икономически и политически фактори”.

svt/ rv







All the contents on this site are copyrighted ©.