Папа Франциск: изповяданата болка пред Бог е молитва на сърцето

Оплакването пред Бог за собствените страдания, не е грях, а сърдечна молитва, стигаща до Господа: това заяви Папата днес по време на литургията в релгиозния Дом Санта Марта във Ватикана. Присъстваха някои членове на Конгрегацията за Божествения култ и на Ватиканската Апостолическа библиотека. Заедно с Папата съслужиха кард. Антонио Канизарес Льовера, монс. Чезаре Пазини и монс. Йозеф ди Нойа.

Историята на Тоби и Сара, първото четиво от днешната литургия (Тоб 3,1-11; 24-25), зае централно място в проповедта на Папата: двама праведни, преживяващи драматични ситуации. Първият ослепява, въпреки че върши добри дела, рискува дори живота си; Сара е съпруга на седем мъже, които умират преди брачната нощ. И двамата, в тяхната голяма болка, молят Бог да умрат. „Това са хора в крайна ситуация – отбеляза Папата – от която търсят изход. Оплакват се, „но не клеветят”:

„Оплакването пред Бог не е грях. Един свещеник, когото познавам, веднъж каза на една жена, която се оплакваше пред Бог за своите нещастия: ‘Но, госпожо, това е една форма на молитва. Вървете напред’. Господ чува, слуша нашите оплаквания. Нека помислим за големите, за Йов, когато в глава ІІІ казва: ‘Да се провали денят, в който се родих’. Също и Йеремия, в ХХ глава казва: ‘Проклет да е денят…’. Оплакват се с проклятие, но не към Господа, а към тази ситуация. Това е човешко”.

Има много хора, които живеят в крайни ситуации, посочи Папата: недохранени деца, бежанци, болни в крайна степен. В днешното Евангелие – отбеляза – има садукеи, които представят на Исус крайния случай на една жена, вдовица на седем мъже. Не са били искрени в този случай:

„Садукеите са говорели за тази жена, като че ли е от една лаборатория, всичко асептично…Това е било един морален случай. Ние, когато мислим за тези силно пострадали хора, мислим като че ли става въпрос за морален случай, или пък за идеи, ‘но в този случай’ дали мислим с нашето сърце, с нашата плът? На мен не ми харесва, когато се говори за тези ситуации по академичен, а не по човешки начин, понякога със статистики. В Църквата има много хора в тази ситуация”.

В тези случаи – потвърди Папата – е необходимо да се прави това, което казва Исус, да се молим:

„Да се молим за тях. Те трябва да влязат в моето сърце, те трябва да бъдат една тревога за мене: моят брат страда, моята сестра страда. Ето… тайната от общението на светците: да се моли Господ: ‘Господи, погледни този: плаче, страда‘. Да се молим, позволете ми да го кажа, с плътта: нашата плът да заплаче. Но не чрез идеи. Да се молим от сърце”.

Молитвите на Тоби и Сара, които искат да умрат, се обръщат към Господа, ни дават надежда – подчерта Папата – защото по този начин са приети от Бог, който не позволява да умрат, а лекува Тоби и дава един съпруг на Сара: „Молитвата – обяснява – идва винаги за слава Божия, винаги, когато е молитва идваща от сърцето”. „А когато случаят е от морален характер, за който говорят садукеите, не идва никога, защото не излиза от тях самите: не ги интересува. Това е една интелектуална игра”. Накрая, Папа Франциск се обърна към всички да се молят за тези, които преживяват тежки ситуации и страдат силно, и както Исус от Кръста, казват: „Отче, Отче, защо си ме оставил?” Да се молим – завърши – „защото нашата молитва пристига, носейки малко надежда и за всички нас”.

jp/rv