Папа Франциск: евангелското послушание на Йоан ХХІІІ е пример за съвременната Църква

„Съхранявайте неговия дух, подражавайте на неговата святост и изучавайте задълбочено неговия живот”: това бе призива на Папа Франциск в края на литургията, която отслужи в понеделник вечерта във Ватиканската базилика Св.Петър по повод 50 годишнината от кончината на своя обичан предшественик Йоан ХХІІІ. В края на литургията епископът на Бергамо покани Папа Франциск да посети града, близо до селището Сото ил Монте, където се ражда Анджело Ронкали.

В проповедта си Папата припомни живота и духовния път на Блажен Анджело Ронкали, синтезирани в неговия епископски девиз: „Послушание и мир”. Той отразява неговото вътрешно разположение и външна характеристика, които го правят „пастир и баща” за целия свят, който може да достигне до сърцето на „толкова различни хора, дори и на нехристияни”, отбеляза Папата.

„Анджело Ронкали умееше да предава мира; естествения, ведрия и сърдечен мир – каза Папата. Онзи мир, който с неговото избиране на Свети Петровия престол се прояви за целия свят и получи името на добротата”.

„Колко хубаво е да срещнеш добър свещеник”, продължи Папата импровизирайки, като припомни думите на св.Игнаций Лойола, основател на йезуитите, който изрежда дълъг списък от необходими качества за един висш настоятел и завършва: „ако ги нямате, поне имайте голяма добрина. За един свещеник това е главното”.

Именно добрината и мира са характерните черти в личността на Анджело Ронкали, посочи Папата, което му позволява да изгради здрави приятелства почти навсякъде където е бил апостолически нунций в продължение на почти три десетилетия:

„В тези среди той се показа като умел тъкач на отношения и убедителен насърчител на единението в църковната общност и извън нея, открит за диалога с християните от другите Църкви, с еврейски и мюсюлмански представители и с много други хора с добра воля”, подчерта Папа Франциск.

Мирът на блажен Йоан ХХІІІ се ражда в една мирна душа и е плод на продължителна работа върху себе си, на едно прогресивно пречистване на сърцето от които оставя следи в своя „Дневник на Душата”.

„Виждаме го, ден след ден, внимателно да признава и умъртвява желанията на собствения егоизъм, да размишлява над вдъхновенията от Господ, оставяйки се да бъде воден от мъдрите духовни ръководители и учители като св. Франциск Салски и св. Карло Боромей. Четейки неговите записки, сякаш наистина присъстваме на оформянето на една душа под въздействието на Светия Дух, който действа в своята Църква”.

Но средството за да постигне мира е неговото послушание и вътрешно разположение за Господ, продължи Папата. Послушание, разбирано конкретно като служение в Църквата без да търси нищо за себе си, „оставайки се да бъде воден като дете”. Това е „свещеническия му път”, който го отвежда като дипломат в България, Турция и Гърция, а след това епископ на Венеция и накрая в Рим”.

„Посредством това послушание-подчерта Папа Франциск - свещеникът и епископ Ронкали бе изпълнен с най-дълбока вярност, която можем да определим, както той би казал, като отдаденост на Божия промисъл. Той винаги е признавал, че с тази вяра в живота, външно воден от другите и не от собствени интереси или на базата на своята духовна чувствителност, Бог е чертаел своя план. Той бе ръководител и водач, но направляван от Светия Дух. Заради послушанието”.

Това ежедневно отдаване на Божията воля, което Папа Франциск определи като „евангелско послушание”, се корени в светостта на Йоан ХХІІІ , в добрината и мира, които разпространи по света и които служат на всеки и на днешната Църква:

„Ако се отдадем да бъдем водени от Светия Дух и умъртвим нашия егоизъм, за да направим място на любвта и волята на Господ, тогава ще открием мира, ще можем да бъдем негови строители и да го браним около нас”, подчерта Папа Бергольо.

„Половин век след неговата кончина, мъдрото и бащинско водачество на Папа Йоан ХІІІІ, неговата любов към традицията на Църквата и съзнанието за нейната постоянна нужда от обновление, както и пророческата интуиция за свикването на Втория Ватикански събор и жертвайки собствения живот за неговия успешен завършек, остават крайъглени камъни в историята на Църквата през ХХ век и като светъл фар по пътя който ни очаква”.

dg/ rv