Папа Франциск: евангелското послушание на Йоан ХХІІІ е пример за съвременната Църква
„Съхранявайте неговия
дух, подражавайте на неговата святост и изучавайте задълбочено неговия живот”: това
бе призива на Папа Франциск в края на литургията, която отслужи в понеделник вечерта
във Ватиканската базилика Св.Петър по повод 50 годишнината от кончината на своя обичан
предшественик Йоан ХХІІІ. В края на литургията епископът на Бергамо покани Папа Франциск
да посети града, близо до селището Сото ил Монте, където се ражда Анджело Ронкали.
В
проповедта си Папата припомни живота и духовния път на Блажен Анджело Ронкали, синтезирани
в неговия епископски девиз: „Послушание и мир”. Той отразява неговото вътрешно разположение
и външна характеристика, които го правят „пастир и баща” за целия свят, който може
да достигне до сърцето на „толкова различни хора, дори и на нехристияни”, отбеляза
Папата.
„Анджело Ронкали умееше да предава мира; естествения, ведрия и сърдечен
мир – каза Папата. Онзи мир, който с неговото избиране на Свети Петровия престол се
прояви за целия свят и получи името на добротата”.
„Колко хубаво е да срещнеш
добър свещеник”, продължи Папата импровизирайки, като припомни думите на св.Игнаций
Лойола, основател на йезуитите, който изрежда дълъг списък от необходими качества
за един висш настоятел и завършва: „ако ги нямате, поне имайте голяма добрина. За
един свещеник това е главното”.
Именно добрината и мира са характерните черти
в личността на Анджело Ронкали, посочи Папата, което му позволява да изгради здрави
приятелства почти навсякъде където е бил апостолически нунций в продължение на почти
три десетилетия:
„В тези среди той се показа като умел тъкач на отношения и
убедителен насърчител на единението в църковната общност и извън нея, открит за диалога
с християните от другите Църкви, с еврейски и мюсюлмански представители и с много
други хора с добра воля”, подчерта Папа Франциск.
Мирът на блажен Йоан ХХІІІ
се ражда в една мирна душа и е плод на продължителна работа върху себе си, на едно
прогресивно пречистване на сърцето от които оставя следи в своя „Дневник на Душата”.
„Виждаме
го, ден след ден, внимателно да признава и умъртвява желанията на собствения егоизъм,
да размишлява над вдъхновенията от Господ, оставяйки се да бъде воден от мъдрите духовни
ръководители и учители като св. Франциск Салски и св. Карло Боромей. Четейки неговите
записки, сякаш наистина присъстваме на оформянето на една душа под въздействието на
Светия Дух, който действа в своята Църква”.
Но средството за да постигне мира
е неговото послушание и вътрешно разположение за Господ, продължи Папата. Послушание,
разбирано конкретно като служение в Църквата без да търси нищо за себе си, „оставайки
се да бъде воден като дете”. Това е „свещеническия му път”, който го отвежда като
дипломат в България, Турция и Гърция, а след това епископ на Венеция и накрая в Рим”.
„Посредством
това послушание-подчерта Папа Франциск - свещеникът и епископ Ронкали бе изпълнен
с най-дълбока вярност, която можем да определим, както той би казал, като отдаденост
на Божия промисъл. Той винаги е признавал, че с тази вяра в живота, външно воден от
другите и не от собствени интереси или на базата на своята духовна чувствителност,
Бог е чертаел своя план. Той бе ръководител и водач, но направляван от Светия Дух.
Заради послушанието”.
Това ежедневно отдаване на Божията воля, което Папа Франциск
определи като „евангелско послушание”, се корени в светостта на Йоан ХХІІІ , в добрината
и мира, които разпространи по света и които служат на всеки и на днешната Църква:
„Ако
се отдадем да бъдем водени от Светия Дух и умъртвим нашия егоизъм, за да направим
място на любвта и волята на Господ, тогава ще открием мира, ще можем да бъдем негови
строители и да го браним около нас”, подчерта Папа Бергольо.
„Половин век след
неговата кончина, мъдрото и бащинско водачество на Папа Йоан ХІІІІ, неговата любов
към традицията на Църквата и съзнанието за нейната постоянна нужда от обновление,
както и пророческата интуиция за свикването на Втория Ватикански събор и жертвайки
собствения живот за неговия успешен завършек, остават крайъглени камъни в историята
на Църквата през ХХ век и като светъл фар по пътя който ни очаква”.