Папа Франциск на литургията за Тяло и Кръв Христови: не трябва да се страхуваме да бъдем солидарни

Чрез Евхаристията Господ ни приканва да преминем пътя на служението, споделянето, даряването, а малкото което имаме и което сме, ако бъде споделено, се превръща в богатство, тъй като могъществото на Бог – любовта – слиза над нашата бедност, за да я преобрази”. Това каза Папа Франциск на литургията за празника Тяло и Кръв Христови, която отслужи в четвъртък вечерта в римската катедрала Свети Йоан Латерански в която взеха участие повече от 20 хиляди души. В края на ритуала, Папата оглави пешком тържествената процесия, която премина по римските улици и завърши в базиликата Санта Мария Маджоре, където даде своя апостолически благослов.

„Следване, общение, споделяне” бяха трите акцента в проповедта на Папата в която коментира евангелския откъс на Лука за чудото с умножаването на хляба и рибите (Лук.9,11-17). Специално подчерта присъствието на ”народът” на който Исус дава храна и който „Го следва и слуша, тъй като Исус говори и действа по нов начин” - чрез истината и с властта на онзи, който е „откровение на лика на един Бог, който е любов”. Тази вечер „ние сме народът от Евангелието, който следва Исус за да го чуе и навлезе с Него в общение с Евхаристията, за да Го придружава и да бъде придружаван”, каза Папата.

„Нека се запитаме: как следвам Исус? Той ни говори, обгърнат в тишината на Тайната на Евхаристията, и всеки път ни припомня, че да го следваме означава да излезем от себе си и Му поднесем в дар нашия живот и дар за другите”, подчерта Папа Франциск.

На Апостолите казва да нахранят множеството, което за да го следва се намира на открито и далеч от жилищните центрове, продължи Папата. Но за тях решението е да отидат в околните села да нощуват и намерят храна, тоест, всеки да мисли за себе си. Оттук и призива на Папа Бергольо:

„Колко пъти, ние християните, сме изкушавани от това решение! Не мислим за нуждите на другите, отклонявайки ги с набожното: „Бог да ти помогне. Или състрадателно с думите: „Щастлива съдба...ако не те видя повече...”.

Онова, което Исус предлага на Апостолите е съвсем друго и ги изненадва, посочи Папата: казва да им дадат да ядат, въпреки петте хляба и две риби, които имат. И така става: като взима петте хляба, издига очи към небето, благославя ги, разчупи ги и даде на учениците да сложат на народа. За Папа Бергольо това е моментът на „дълбоко общение”:

„Тази вечер и ние сме около Господната трапеза, трапеза на Евхаристичната жертва, на която Той още веднъж ни дарява своето тяло и подновява жертвата на Кръста. В слушането на Неговото Слово, приемането на Неговото Тяло и Кръв ние се превръщаме от множество в общност, от анонимността към общението. Евхаристията е Тайнството, което ни помага да излезем от индивидуализма, за да следваме заедно Исус във вярата”.

Но тогава трябва да се запитаме: как живеем Евхаристията?, продължи Папата. „В анонимност или като момент на общение с Господ и с всички братя и сестри, които споделят същата трапеза? Какво представляват нашите евхаристични чествания?”.

Накрая, за да подчертае третия елемент - споделянето, Папата посочи откъде идва умножаването на хлябовете. Отговорът на Исус към Апостолите е „дайте им вие да ядат”, каза Папата, наблягайки на думата „дайте”: „Това ни казва, че в Църквата, но и в обществото, има една ключова дума от която не трябва да се страхуваме: солидарност, тоест, да дадем на Господ онова което имаме, нашите скромни възможности, тъй като в споделянето и даряването нашия живот ще бъде плодоносен. Солидарност – неприятна дума за светския дух”.

„Тази вечер, Господ още веднъж ни раздава хляба, който е Неговото Тяло – завърши Папата. И ние изпитваме „солидарността” на Бог към човека; неизчерпаема солидарност, която постоянно ни учудва: Бог се приближава до нас, снижава се чрез жертвата на Кръста и навлиза в тунела на смъртта, за да ни даде своя живот, който побеждава злото, егоизма и смъртта”.

„Нека се молим Евхаристията винаги да ни предизвиква – каза накрая Папата: всекидневно да следваме Исус, да бъдем средства на общение и споделяме с Него и с нашите ближни онова, което сме. Тогава нашия живот ще бъде наистина плодоносен”.

dg/ rv