Папата: културата на благополучието не ни помага да следваме Исус

За да следваме Исус трябва да се освободим от културата на благополучието и очарованието от временното. Това подчерта днес Папа Франциск по време на литургията в Дома Света Марта във Ватикана. Папата подчерта също, че трябва да направим изпит на съвестта си за нашите богатства, които ни пречат да се приближим до Исус. В литургията, съслужена от кард. Филип Барбарен, архиепископ на Лион, взеха участие група сътрудници от Папския съвет за санитарните дейци, водени от председателя монс. Зигмунт Жимовски и група сътрудници от икономическия отдел на Ватиканското Губернаторство, водени от Сабатино Наполитано.

В проповедта си Папа Франциск се спря на днешния епизода от Евангелието, в който Исус иска от един младеж да даде своите богатства на бедните и да Го последва, но той си отива натъжен (Марко.10, 17-27). „Богатството е пречка”, защото „не улеснява пътя към Царството Божие”, веднага подчерта Папа Франциск. От друга страна предупреди, че „всеки от нас има своите богатства”. Винаги има едно богатство, "което ни пречи да вървим близо до Исус”. И то трябва да бъде търсено. Всички „трябва да направим изпит на съвестта си за това, кои са нашите богатства, които ни пречат да се доближим до Исус по пътя на живота”. Папата се спря на две „културни богатства”: на културата на благополучието, което ни отнема смелостта, прави ни лениви, прави ни егоисти”. Благополучието „ни анестезира, то е една упойка”:

„’Не, повече от едно дете, не, защото не можем да отидем на почивка, не можем да отидем там, не можем да си купим къща’. Добре е да следваме Господа, но до известна степен. Това е, което върши богатият: всички знаем добре какво е благополучието, но когато се хвърли на земята, тогава се освобождаваме от тази смелост, от тази голяма смелост, за да бъдем близо до Исус. Това е първото богатство от нашата днешна култура, културата на благополучието’”.

Освен това съществува „едно друго богатство на нашата култура”, едно богатство, което ни пречи да се приближим до Исус: временните неща”. Ние, отбеляза, сме „влюбени във временните неща”. „Крайните предложения, които ни предлага Исус, каза, „не ни харесват”. Харесват ни временните неща, защото „се страхуваме от Божието време”, което е окончателно:

„Той е Господ на времето, ние сме господари на момента. Защо? Защото в момента сме господарите: до тук аз следвам Господа, после ще видя… Чух, че някой иска да стане свещеник, но за десет години, не повече… Колко двойки, колко много двойки се женят, без да го кажат, само в сърцето си: ‘докато трае любовта, а после ще видим…‘ Очарованието на временните неща: това е едно богатство. Трябва да станем господари на времето, да скъсим времето. Тези две богатства са тези, които в този момент ни пречат да вървим напред. Мисля си за многото мъже и жени, които оставяйки своята земя, отиват като мисионери за през целия си живот: това е окончателното решение!”

Но си мисля, за многото мъже и жени, които „оставят своя дом, за да се оженят за цял живот”, за „да следват Исус отблизо! Това е окончателното решение!”. Временното не означава "да следваш Христос", а е "наша територия".

„Пред поканата на Исус, пред тези две културни богатства, учениците са объркани. Ние също можем да бъдем объркани от това слово на Исус. Когато Исус обяснява нещо, те са още по-объркани. Искаме от Господа да ни даде смелост да вървим напред, освобождавайки се от тази култура на благополучието, с надеждата – в края на пътя, където Той ни очаква – във времето. Не с малката надежда на момента, която не ни е повече потребна. Така да бъде.

jp/rv