Епископ Антоний: храмът за православните българи в Рим отново отвори врати

Както по традиция с молебен, при гроба на Свети Кирил в базиликата „Сан Клементе”, на 24 май българската общност в Рим отбеляза празника на Светите братя Кирил и Методий. Молебенът оглави Константийският епископ Антоний, викарий на Западно и Средноевропейски митрополит Симеон. По покана на епископ Антоний тази години за първи път присъстваха представители от Московската патриаршия и Вселенската патриаршия в лицето на йеромонах Антоний Северюк и отец Симеон. Католическата църква в България бе представена от отец Петко Вълов, енорийски свещеник в село Ново Делчево, отец Страхил Каваленов и отец Койчо Димов, енорийски свещеници от Никополската епархия. От страна на Ватикана присъства отец Милан Жуст, отговорник за Православните църкви в славянските държави към Папския съвет за насърчаване на християнското единение. На молебена присъства и официалната българска делегация, водена от премиера Марин Райков, която преди това бе приета на аудиенция от Папа Франциск. В обръщение към присъстващите на молебена премиерът изтъкна, че „Светите братя Кирил и Методий за нас не са само исторически фигури, а са част от самоличността на българите”:

„Светите братя Кирил и Методий със своето дело дадоха достъп на българския народ до Светото Писание. Тяхното дело прокара мост между Изтока и Запада, и не случайно Негово Светейшество Папа Йоан Павел ІІ ги провъзгласи за съпрокровители на Европа. Свети братя превърнаха един варварски език, какъвто е бил дотогава българския, в еквивалент на латинския за католическия свят".
.

Чрез Радио Ватикана, от това свято място за българите във Вечния град, епископ Антоний отправи пожелания за християните в България и чужбина:

„Основното послание в Деня на християнската писменост и култура е да помним нашата история, да съхраняваме нашите традиции, да се замислим много повече над нашето ежедневие, което е изпълнено с много агресия, с много битовизми, които като че ли отдалечават човека от Бога. Светите братя Кирил и Методий бяха прости по душа, но бяха с твърда и силна непоколебима вяра. Те оставиха едно несметно духовно богатство на нашия народ и ние трябва отново да изкопаем това богатство дълбоко из сърцата си, защото наистина вярата е едно духовно благо, което няма свое осребряване, то няма своя себестойност и е залог за един бъдещ вечен живот в Бога и за добруването на нашата нация. Като гледаме към Европа, към Америка, към западния свят, ние загърбваме нашата мила родина, която е наистина едно кътче от рая, което Бог ни е дал като дар, но трябва само да развием по правилния начин, а този правилен начин става само с вяра, с морал, с нравственост, с воля и непоколебима твърдост”.

На 26 май в храма „Св. Св. Винкенти и Анастасий”, който е предоставен за ползване от българската православна общност в Рим, вие ще отслужите Света литургия. Означава ли това едно разведряване в отношенията след тези трудни моменти, които преживяхме напоследък?

„С Божията помощ от Великден отново са възстановени богуслуженията. От празника на Христовото възкресение можем да кажем, че българската ни църковна община възкръсна отново за нов богуслужебен живот, и не само. Храмът свети Анастасий и Винкенти, който бе предоставен за богослужебна употреба от покойния Папа Йоан Павел ІІ вече блажен, отново е онова духовно средище на нашите християни. Бог допуска изпитания, за да изпита нашата вяра. Трябва да помним, че понякога Бог не ни дава повече от това, което можем да понесем върху нашите плещи. Христос казва, ако мене гонеха и вас ще гонят, ако моето слово спазиха и вашето ще спазят, но той казва че в света ще има много скърби, но той завършва като казва: „Дерзайте, защото аз победих света”. Христос е началото и краят, онзи благ помислител на нашия човешки живот, който допуска изпитания в живота на човека, за да може още повече да ни утвърди, за да може още повече да накара да стоим твърдо върху непоклатимата скала на вярата”.

Това означава, че православните християни в Рим отново биха могли да посещават този храм и да участват в литургии.
"Разбира се, храмът в неделния ден ще бъде отворен за всички православни християни.българи, които могат да дойдат, за да удовлетворят своите духовни потребности по време на светата литургия и след това".

На молебена присъстваха представители от Московската и от Вселенската патриаршия. От къде дойде поканата?
„Това е моя покана, защото смятам, че празникът на Светите братя Кирил и Методий е всеобщ, който се чества тържествено както от Руската Православна църква, така и от Гръцката Православна църква. Затова, имайки ние правото да служим тук на гроба, го споделяме братски с нашите братя в Христа, защото това са православни светци, които се почитат от всички православни Църкви, така че колкото повече души се молим на гроба на свети Кирил в Деня на славянската писменост и култура, толкова повече нашата молитва ще бъде по-силна и ще бъде чута от Бога”.

Димитър Ганчев