Папа Франциск към италианските епископи: бъдете грижовни пастири за повереното ви от Господ паство

Да си пастир, означава „да вървиш сред и зад паството”, свеждайки се над онези, които Господ ни повери, за да ги издигнем и да им вдъхнем надежда. Това посочи Папа Франциск в словото си към италианските епископи по време на молитвата за „Изповядването на вярата”, която се проведе на 23 май в Базиликата „Свети Петър”. Нашата свобода, отбеляза Светият Отец, е заплашена „от хиляди вътрешни и външни обстоятелства, които често предизвикват обърканост, нерешителност и дори неверие”:

„Това не са чувствата и поведението, които Господ иска да събуди в нас; от тях се възползва Неприятелят, Дявола, за да ни изолира в горчивината, в обезсърчението и стенанието. Исус, добрият Пастир, не унижава, нито ни оставя в терзание: в Него говори нежността на Отца, който утешава и въздига; който ни помага да преминем от падението на срама към доверието; вдъхва ни смелост и отново ни поверява отговорността за нашата мисия”.

Липсата на бдителност у Пастира, го прави безразличен, отбеляза Папа Фарнциск:

„Той е разсеян, небрежен и дори безчувствен; привлечен от перспективата за кариера, от ласкателствата на парите и компромисите със светския дух; става недействен, превръща се в обикновен служител, свещеник обезпокоен повече за себе си, за организацията и структурите, отколкото за истинското благо на Божия народ. По този начин съществува опасността, като Апостол Петър, да се отрече от Господ, дори официално да се представя и да говори от Негово име. Така замъглява светостта на Майката Църква и я прави безплодна”.

Да сме пастири, подчерта още Папата, „означава, въпреки нашите слабости да вярваме всеки ден в благодатта и силата, която идва от Господ”:

„Означава да поемем докрай отговорността и да върви пред повереното ни паство, освободени от тежестите, които пречат на апостолския порив; без колебания в ръководството, за да бъде познат гласът ни, както от онези, които приеха вярата, така и от онези, които все още не са „от тази кошара” (Йоан 10, 16): призовани сме да направим наша мечтата на Бог, от чийто дом не е изключен нито един човек или народ, както известява пророчески Исайя”.

Да сме пастири означава също „да сме готови да вървим сред и зад паството”:

„Трябва да сме способни да изслушваме страдащите и да подкрепяме онези, които мислят, че не могат да продължат по пътя; трябва да бъдем внимателни към другите и да вдъхваме надежда. От споделянето със смирените, нашата вяра ще укрепва все повече. Нека оставим настрана всяка форма на високомерие и да се сведем над онези, които Господ повери на нашите грижи. Сред тези, нека запазим особено място за нашите свещеници: за тях преди всичко нашето сърце, ръка и врата трябва да остана отворени при всяко обстоятелстсво”.

Църковното служение, продължи Папата, се изразява „в готовността за послушание, понижение и цялостно себедаряване”:

„Последствието от любовта към Бог е даряването на всичко, дори живота, за Него. Това трябва да бъде отличителната черта на нашето пастирско служение… Ние не сме израз на една структура или на организационна необходимост. Дори и чрез нашата власт ние сме призвани да бъдем знак на присъствието и действието на възкръсналия Господ и да изграждаме общността в братската любов”.

Накрая Папа Франциск отправи молитва към Дева Мария:

„Майко на тишината, пазителко на Божията тайна, освободи ни от идолопоклонничеството на настоящето. Майко на красотата, която разцъфва от предаността към всекидневните задължения, отдалечи ни от мудността, мизерията и разрухата. Вдъхни у пастирите онова състрадание, което обединява и усъвършенства. Само така ще открием радостта от една смирена и братска Църква. Майко на нежността, която ни обгръщаш с търпение и милосърдие, помогни ни да се преборим с тъгата, нетърпението и строгостта. Застъпи се пред твоя Син, за да изградим Църквата с истината в любовта. Само така ще бъдем Божи народ и поклонници към Царството небесно. Амин!”.

svt/ rv