Истанбул: апел на Папата на православно-католическия семинар за религиозната свобода

Гражданските власти трябва да зачитат правото на вярващите свободно да изповядват вярата си, а европейските граждани да имат съзнанието за важната роля на християнството. Това се казва в посланието на Папа Франциск към участниците в православно-католически семинар „Религиозната свобода днес. Миланският едикт 1700 години по-късно”,който се провежда в Истанбул на 17 и 18 май. Научният семинар се провежда по покана на Вселенския и Константинополски патриарх Вартоломей І под организацията на Вселенската патриаршия и Съвета на европейските епископски конференции (Сеек).

В посланието Папата отправя своите „братски поздрави към Негово Светейшество Вартоломей, архиепископ на града основан от Константин”, като изразява „надеждата по-скоро да дойде деня в който разделенията от второто хилядолетие окончателно да преминат в миналото”. Относно темата на семинара, Папа Франциск призовава гражданските власти „в светлината на историческия декрет на Константин, навсякъде да бъде спазвано правото на вярващите за свободно упражняване на собствения култ и публичния израз на вярата си”. Заедно с това Папата се обръща и към всички европейски граждани „да признаят ролята на християнството във формирането на европейската култура и бъдат открити за постоянния принос на вярващите”.

При откриването на форума, вселенския патриарх Вартоломей заяви, че Църквата „живее”, „не е изчезнала от публичното пространство” и дори „пропива обществото и институциите с Евангелието на Исус и кръвта на мъчениците. Дори когато е преследвана и изпитва тежки страдания тя живее и съществува”. След участието си в честванията за 1700 годишнината на Миланския едикт в Милано, патриарх Вартоломей подчерта, че „духът на Евангелието и християнството са единствения начин да се осигури прогреса и се съхрани мира”.

В изказването си кардинал председателят на Сеек Петер Ердьо посочи, че един от характерните елементи за съвременната култура е „отказът от Бог, смятан много често за като нещо абстрактно и далечно”. В този контекст, допълни, „съвсем естествено е религията и връзката с Бог да бъдат смятани са субективни мнения и аспекти, които нямат социален характер и се отнасят към частната сфера”. По същия начин „държавни или наднационални власти се възприемат като върховни власти и отхвърлят личното и обществено съзнание да съгласуват своите действия с Абсолюта”.

dg/ rv