Истанбул: апел на Папата на православно-католическия семинар за религиозната свобода
Гражданските власти трябва да зачитат правото на вярващите свободно да изповядват
вярата си, а европейските граждани да имат съзнанието за важната роля на християнството.
Това се казва в посланието на Папа Франциск към участниците в православно-католически
семинар „Религиозната свобода днес. Миланският едикт 1700 години по-късно”,който се
провежда в Истанбул на 17 и 18 май. Научният семинар се провежда по покана на Вселенския
и Константинополски патриарх Вартоломей І под организацията на Вселенската патриаршия
и Съвета на европейските епископски конференции (Сеек).
В посланието Папата
отправя своите „братски поздрави към Негово Светейшество Вартоломей, архиепископ
на града основан от Константин”, като изразява „надеждата по-скоро да дойде деня
в който разделенията от второто хилядолетие окончателно да преминат в миналото”. Относно
темата на семинара, Папа Франциск призовава гражданските власти „в светлината на историческия
декрет на Константин, навсякъде да бъде спазвано правото на вярващите за свободно
упражняване на собствения култ и публичния израз на вярата си”. Заедно с това Папата
се обръща и към всички европейски граждани „да признаят ролята на християнството във
формирането на европейската култура и бъдат открити за постоянния принос на вярващите”.
При
откриването на форума, вселенския патриарх Вартоломей заяви, че Църквата „живее”,
„не е изчезнала от публичното пространство” и дори „пропива обществото и институциите
с Евангелието на Исус и кръвта на мъчениците. Дори когато е преследвана и изпитва
тежки страдания тя живее и съществува”. След участието си в честванията за 1700 годишнината
на Миланския едикт в Милано, патриарх Вартоломей подчерта, че „духът на Евангелието
и християнството са единствения начин да се осигури прогреса и се съхрани мира”.
В
изказването си кардинал председателят на Сеек Петер Ердьо посочи, че един от характерните
елементи за съвременната култура е „отказът от Бог, смятан много често за като нещо
абстрактно и далечно”. В този контекст, допълни, „съвсем естествено е религията и
връзката с Бог да бъдат смятани са субективни мнения и аспекти, които нямат социален
характер и се отнасят към частната сфера”. По същия начин „държавни или наднационални
власти се възприемат като върховни власти и отхвърлят личното и обществено съзнание
да съгласуват своите действия с Абсолюта”.