Папата: парите трябва да служат, а не да управляват

Господството на парите над хората и обществата и отказът от етиката бе основния акцент в словото на Папа Франциск към четирима посланици без представителство към Светия Престол: на Киргизстан, Антигуа и Барбуда, Люксембург и Ботсуана. Малкото богати стават все по-богати, докато по-голямата част от населението обеднява, каза Папата. Заедно с това остро критикува „деформацията в икономиката и финансовата област”, пожелавайки „финансова реформа на базата на етиката, която да доведе до икономическа реформа в полза на всички”.

В основата на финансово –икономическата криза стои „дълбока антропологическа криза”, която отрича примата на човека, каза Папата. „Създаваме нови идоли”, а обожаването на античния златен телец (Изх. 32,15-34) намира „нов ужасен образ във фетишизма на парите и в диктатурата на икономиката без лице”. Липсата на антропологическа перспектива, посочи Папата, свежда човека до обикновен консуматор: „Човешкото същество се смята за консумативно благо, което може да се използва и след това да бъде изхвърлено. Навлизаме в културата на брака”, подчерта Папа Бергольо.

Заедно с това доходите на определено малцинство нарастват, а мнозинството обеднява, продължи Папата. Причина за това неравновесие са „идеологии, които насърчават абсолютната автономност на пазарите и на финансовите спекулации”. Папата осъди „пипалата на корупцията”, „егоистичното избягване на данъци”, „задлъжняването и заемите, които отдалечават страните от реалната икономика, а гражданите от властта за реални придобивки”.

„Зад това отношение се крие отказът от етиката, отказ от Бог – посочи Папата. Както солидарността, така и етиката досажда! Смятана е за контропродуктивна; прекалено хуманна, тъй като релативизира парите и властта; като заплаха, защото не позволява манипулирането и подчинението на личността”.

Но защо етиката е толкова дразнеща, запита риторично Папата. „Защото етиката води към Бог, който стои над категориите на пазара. Защото финансисти, икономисти и политици смятат Бог за неуправляем и дори опасен, тъй като призовава човека към пълната му реализация и независимост от всякаква форма на робство”.

Папата насърчи посланиците да работят заедно с политиците за една „финансова реформа на етическа основа, която от своя страна да доведе до здрава икономическа реформа за благото на всички”. За посрещането на това предизвикателство са необходими „решителност и далновидност, като се държи сметка за особеностите на всеки контекст”, допълни Папата. „Парите трябва да служат, а не да управляват!”.

„Папата обича богати и бедни, но има дълга, в името на Христос, да припомни на богатия да помага на бедния, като го уважава и го насърчава”, изтъкна Папа Франциск. От своя страна „Църквата винаги работи за цялостното развитие на всеки човек” и същевременно насърчава управляващите „да бъдат в служба на общото благо и на своите народи”. Църквата, допълни Папа Бергольо, „призовава финансовите ръководители да зачитат етиката и солидарността. И защо не да се обърнат към Бог за вдъхновение на техните планове?”.

Целта е, завърши Папата, „ново мислене в политиката и икономиката, което да промени абсолютната дихотомия между икономическата и социалната сфера в едно здравословно съжителство”.

dg/ rv