Милано - столица на икуменизма и плуралистичното общество
Датата 14 май ще остане
историческа за Милано, превърнал се в столица на икуменизма с честванията за 1700
годишнината от Миланския едикт с който християнството се признава за религия равноправна
на другите. По този повод архиепископът на града кардинал Анджело Скола се срещна
с православния коптски патриарх Тавадрос ІІ и с Вселенския и Константинополски патриарх
Вартоломей І. За кардинал Скола двете визити на религиозни лидери показват не само
на Милано, а на всички, че „икуменизмът, роден преди 100 години от мисионерски импулс,
е важно условие и помага за формирането на плуралистичното общество” за което толкова
често се говори.
„Църквата в Милано желае да задълбочи общението, което с могъществото
на Светия Дух се обновява сред вярващите на славната Коптска православна църква и
на Амврозийската църква - заяви кардинал Скола на срещата с патриарх Тавадрос. Живеем
с молитва и съпричастие към болезнените изпитания, които Коптската църква в Египет
преживява. Ще бъдем радостни да споделим вашите нужди и се поучим от вашия опит в
аскетичния и еремитския живот”. Патриарх Тавадрос отвърна с приятелски и благодарствени
думи: „Наистина, отношения между нашите Църкви датират в далечното минало. Днес вашето
сърце и широка прегръдка ни обединяват, както и поради вашето служение към нашите
общности в Милано. Желаем вашата искрена и гореща молитва за Египет и за християните
в страната и за всички Църкви”, завърши коптския православен патриарх.
„Вашето
посещението е кулминацията на честванията на 1700 годишнината от Миланския едикт и
актуалните ценности, които ни предлага”, но преди всичко тя е „плод на църковната
и икуменическа памет, която има дълбоко място в нашето сърце”, каза кардинал Скола
обръщайки се към Вселенския и Константинополски патриарх Вартоломей І. В словото си
Вартоломей припомни, че с подписването на Миланския едикт „в Европа се осъществяват
важни завоевания в духовния прогрес на човечеството. Поставя се базата за признаването
на основните човешки права и за първи път се установява принципа за религиозна свобода
под формата на закон”. За вселенският патриарх Миланския едикт представлява „исторически
завой, важен етап и ориентировъчна точка по пътя на човечеството и живота на Църквата.
Свободата да се вярва или не в Бог не е обикновено човешко право, а преди всичко неизмеримо
благоволение на Бог, Който поради безкрайната си любов зачита човешката свобода, стигаща
дори до арогантния отказ”. Според Вселенския патриарх, тази годишнина не е само повод
за празнуване, а преди всичко „отговорност на духовните водачи пред човечеството и
света. Тя е известяване или ново известяване на истината, че нашата вяра е жива, а
не идеологическа манипулация или човешка теория”, нито пък „консумирана храна и питие”,
подчерта патриарх Ватроломей.