Австралия. католическите епископи: евтаназията не е отговор срещу страданието

„Истинското състрадание не означава да се убие страдащия, а да се насърчи облекчаването на болката, самотата и страха у болните”. Това пишат католическите епископи в послание, подписано от кард. Джордж Пел, архиепископ на Сидни, към депутатите на щата Нови Южен Уелс, след започване на дебатите по закона за болните в последен стадий (Rights of the Terminally Ill), целящ легализирането на евтаназията. Посланието на епископите е отправено след апела на депутата Грег Донели в който приканва австралийци да призоват членовете на законодателния Съвет да се „откажат от културата на смъртта”, подкрепяна от Зелената партия. Законът за асистираното самоубийство е предложен от Кейт Фаерман, представителка на Зелената партия, според която евтаназията на болните в последен стадий „е въпрос на човешки права”. Според партията, този проектозакон закриля всички психично болни или страдащи от невменяемост, причинена от болестта. Според Бернадет Тобин, директор на Центъра по Етика към болницата „Сейнт Винсент” „доброволната евтаназия изисква не само волята и преценката на пациента, но също и на лекаря, който трябва да реши дали е съгласен с пациента и дали със смъртта ще сложи край на страданията си”. Ако един лекар, пояснява Тобин, „е способен да даде подобна преценка за психично здрав пациент, то тогава може да го направи и за невменяем”. Това ще доведе до тежки последствия за болните и инвалидите, посочва още Тобин, която подчертава, че „равенството на всяко човешко същество се изразява в човешкия живот, който е нашата обща хуманност, индивидуалност, достойнство и стойност. От своя страна Герхард Глизън, професор в Католическия институт в Сидни, припомня, че „единствената цел на медицината е да насърчава здравето и благосъстоянието на пациента”. „Евтаназията е сложен въпрос с широки последствия за обществото и е твърде важен, за да бъде решен от един проектозакон, който изисква акуратен дебат и гласуване по съвест”, посочва Скот Прасер, директор на Католическия университет на Австралия. В посланието епископите изразяват убеждението си, че съществуват и други по-положителни начини за подход към болните в последен стадий и припомнят напредъка на палиативните грижи и специализирания персонал, предоставящи утеха на болните в последните месеци и дни от техния живот. Тези грижи не само облекчават болката, но също депресията причинена от болестта.

svt/rv