Свещенството

Нови свещеници за една наистина обновена Църква. Това бе духа, който водеше Втория ватикански събор, при обсъждането на промяната в преопределянето на свещеническо служение в светлината на новите хоризонти, разкрити от Събора. Резултатите от съборните размишления бяха събрани в постановлението Presbyterorum Ordinis, което Папа Павел VI обнародва на 7 декември 1965 г.

В постановлението се посочва, че не може да има обновяване на Църквата без обновление на свещениците. Това твърдение не е знак на клерикален манталитет, а е истина вкоренена в структурата на Църквата, пожелана такава от Господа. Съборът припомня, че сам Христос призова някои от учениците си „като служители в обществото на вярващите чрез свещената сила на ръкоположението да имат властта да принасят жертвата и да прощават грехове” (PO, n. 2).

Вторият ватикански събор припомня на всички „високото достойнство на свещеническия ред” (PO, n. 1), но учи също, че свещениците „не слизат от небето”, а произхождат от средите на вярващите и „живеят сред другите хора като братя между братя” (PO, n. 3). Свещениците трябва да са наясно с величието на призванието си, без да величаят себе си, тъй като не притежават нищо, което не са получили. Те трябва да помнят думите на св. Августин: „За вас аз съм епископ, заедно с вас съм християнин”.

Постановлението Presbyterorum Ordinis посочва трите основни задължения на свещениците: провъзгласяване на Словото Божие, отслужването на Тайнствата, и практикуване на милосърдието. Свещеникът трябва да помни, че неговата задача „не е да предава собствената си мъдрост [както смятат някои богослови], а словото Божие” (PO, n.4). Това не означава да се предават по един автоматичен начин заучени формули, а „прилагането на вечните истини на Евангелието в конкретните условия на живота” (PO, n.. 4).

Съборът подчертава необходимостта от общение в отношенията между епископите, свещениците и дяконите, между духовенството и богопосветените (NMI, 45). Не става въпрос за солидарност при прикриването на проблеми, които трябва да бъдат анализирани и разрешени. Съборът по-скоро говори за онази „духовност на общението", която позволява на свещениците да се подкрепят взаимно и така заедно да спомагат за доброто на Църквата.

bp/ rv