Смесените бракове - голямото предизвикателство пред Църквата

В днешният глобализиран свят непрекъснато нараства броят на браковете на хора, принадлежащи към различни религии или християнски деноминации. Това е вече глобален феномен. В България също значителна част от католиците сключват брак с православни. По тази важна тема, както и за последствията от срещата между жени и мъже от различни религии и култури, ватиканският печатан орган „Осерваторе Романо” публикува мнението на секретаря на Папския съвет за семейството, епископ Жан Лафит.

На първо място прелатът припомня правилната терминология за този феномен. Т.нар. "смесени бракове" се сключват между кръстени лица, т.е. между християните от различни деноминации - католици, протестанти и православни. Когато става въпрос за венчавка между хората от различни религии, изправени сме пред феномена на "браковете с несъответствие в култа". Започвайки от това, че за тези бракове католикът трябва да получи специално позволение от духовната власт, секретарят на Папския съвет фокусира върху разликите в положението на двата анализирани случая: по отношение на първия, обяснява, че "смесените бракове са широко разпространени в различни страни, включително и европейски. В Германия, например, семействата на католици с лутерани са половината от населението". Става въпрос - добавя той - за брачни съюзи, които "не създават големи трудности, понеже и двамата съпрузи има като относителна точка Христос". Въпреки че - предупреждава епископът - "да обичаш някой, с който не споделяш една и съща деноминация, може да има последици в активното участие в живота на вяра и следователно, християнинът трябва да се изправи пред проблема, дали съпругът или съпругата няма да му попречат на религиозната практика". Ето защо "католическата вяра свързва брака с една по-голяма мистерия: бракът е седмото тайнство и не е само знак за волята за съюз между двамата съпрузи". Така че, когато се женим за човек с друга вяра, преди това да стане, трябва да имаме предвид някои въпроси: как ще практикуваме нашия култ, как членовете на семейството ще живеят християнската вяра, например чрез обща молитва и коя е деноминацията, в която децата ще бъдат кръстени и обучени. Това е тема, която е много важна за семейния живот, така че за да се получи "разрешение за брака от духовната власт, родителите трябва да се ангажират да кръстят децата си и да ги обучат в католическата вяра".

След това идва и специфичният аспект, свързан с концепцията за семейна връзка, която имат протестантите, които "не вярват в неразривността на брака и дават възможност за развод и повторен брак. За католиците обаче, в брака Христос сключва съюз със съпрузите, който по своята същност е неотменим. Това са важни въпроси - коментира монсеньор Лафит - които изискват специална пастирска дейност".

Още по-сложна е темата, разгледана във втория случай, т.е. на бракове между християни и нехристияни. "Това е невъзможно - казва секретарят на Папския съвет за семейството - да се анализират подробно специфичните проблеми, свързани с браковете с индуисти, будисти, шинтоисти". Срещат се в действителност "множество, а често и непреодолими" препятствия, които са предмет на изследване от епископските конференции на страните, където се среща най-вече това явление или от академичните институции като Папския институт за изследване на брака и семейството "Йоан Павел II" в Рим.

Най-чести са браковете между вярващите от монотеистичните религии, особено между католици и мюсюлмани в Европа, Африка, Близкия изток и някои азиатски страни като Индонезия, Малайзия и Индия. Също и при тези обстоятелства за тяхната валидност се изисква допълнително позволение. За да бъде дадено това разрешение - казва прелатът - се изисква да има съгласие между страните относно основните цели и свойства на брака. Католическата страна информира за нейния ангажимент да поддържа и живее вярата си, да кръсти децата и да ги възпитава в Католическата Църква". Оказва се, че от самото начало за епископ Лафит се появява "особена трудност" за браковете между мюсюлмани и християни, тъй като "ислямската традиция изисква мюсюлманските деца да се обучават в религията на мюсюлманския баща". Макар че дори и в случай за преодоляване на първоначалните проблеми, други ще се появят с течение на времето. Епископът споделя личния си опит: "Аз познавам семейства с "несъответствието на култа", които са привидно спокойни, но в които обаче практикуващият е мюсюлманинът. Рискът за католиците е да се засили религиозното безразличие, с което християнката се задоволява да уважава мюсюлманския съпруг, отказвайки се да даде видими свидетелства за своята вяра в Исус".

След един задълбочен социологически и пастирски анализ, позовавайки се на ситуацията в някои близкоизточни страни, се показва, че "са налице положителни опити за мюсюлманско-християнски бракове в някои страни, където е имало дълго съжителство на двете религии, както в Ливан ", но най-вече - завършва епископът - "когато условията са подходящи за семеен живот, където се зачитат ценностите и целите на брака и общата вяра в Бога, която помага на двете страни да тъкат заедно истинското общение в живота и в любовта". Основните проблеми в браковете между християни и мюсюлмани са различията в практикуването на вярата, в ежедневния живот, в житейската концепция за семейството, брачното съжителство, ролята на жената и неравноправието в семейната двойка.

vik/ oss.rom