Днес Бенедикт ХVІ
навърши 86 години. Почетният Папа е роден в малкия баварски град Марктл ам Инн на
16 април 1927 г.. Този ден, си спомня Йозеф Ратцингер в автобиография публикувана
през деветседетте години на миналия век, е бил Велика Събота и допълва: „бях кръстен
още на следващата сутрин, с водата благословена в „пасхалната нощ”. За почетния Папа,
винаги е ставало въпрос за „един важен предупредителен знак”. Ето какво разкзава за
детството си Папа Бенедикт, отговаряйки на едно момиче, по време на Световната среща
на семействата в Милано, на 2 юни м.г.
****** "Съществен елемент за моето
семейство бе неделята". Бенедикт ХVІ припомня с радост своето детство в Бавария, чийто
опорен център е бил именно Господният ден. Разказва, че в дома на семейство Ратцингер
неделята е започвала още от събота, когато неговият баща е четял неделните четива.
Така той и брат му Георг са навлизали в „радостната атмосфера на литургията”:
„На
следващия ден отивахме на Литургия. Моят дом е близо до Залцбург, следователно бяхме
обкръжени от музика – Моцарт, Шуберт, Хайдн – и когато започнеше молитвата "Господи,
помилвай", като че ли се отваряше небето. След литургията друг важен момент бе големият
обед всички заедно”.
За малкия Йозеф, музиката винаги е била едно радостно
присъствие. Спомня си, че в семейството се е пеело много, също защото брат му, бъдещ
диригент на хора при катедралата в Регенсбург, още от малък е композирал малки произведения.
Заедно с музиката, друго увлечение на семейство Ратцингер, са били раходките из горските
пътеки на Бавариа:
„Бяхме близо до една гора и разходките в горите
бяха нещо много хубаво за нас: приключения, игри и т.н. Така, бяхме само едно сърце
и една душа, с много общи спомени, дори и в трудните моменти, защото бе времето на
войната, първо на диктатурата, а след това бедността”.
Папа Бенедикт подчертава
„взаимната любов”, която е царяла в семейството. Една "силна" любов, даряваща радост
и от малките неща” , и така „се преодоляваха и понасяха" и най-трудните изпитания:
„Смятам
за много важно това, че дори и малките неща носеха радост, защото така се изразяваше
сърцето на другия”.
"Израснахме в увереността, че е хубаво да си човек,
защото виждахме, че добротата на Бог се отразяваше в родителите и в братята”, прибавя
Бенедикт ХVІ. Неговото детство е толкова хубаво, че с една усмивка, Бенедикт ХVІ си
представя, че то е като да си в Рая:
„В този контекст на доверие, на радост
и любов, бяхме щастливи и мисля, че в Рая е подобено, както бе в моето детство. В
този смисъл се надявам да отида „у дома”, вървейки към другата част на света”.