Папа Франциск: смело възвестяване на Възкръсналия Христос чрез конкретното свидетелство на живота

„Господ ни призовава да Го възвестяваме с радост като Възкръснал". Това бе настойчивият призив към вярващите, отправен от Папа Франциск по време на Светата литургия, която предстоятелства в римскита Базилика „Свети Павел извън градските стени”. Заедно с него съслужиха отец Едмунд Поуер, главен настоятел на Абатството на Свети Павел и кард. Джеймс Майкъл Харвей, архиерей на папската Базилика. Преди литургията Папа Франциск се спря за кратка молитва пред гроба на Свети Павел.

Свети Павел проповядва Господа с думи, засвидетелства Го с живота си и Го обичаше с цялото си сърце. В проповедта си Папата се позова на фигурата на Апостола на езичниците, Петър и останалите Апостоли, подчертавайки трите глагола, които ги обединяват: възвестяване, свидетелстване и обожаване. Изхождайки от първото литургично четиво, Папата припомни начина по който Апостолите възвестяват смело, онова което са получили. Не ги възпира дори „заповедта да мълчат”, не се страхуват, че ще бъдат „бичувани или затворени”. „А ние?”, запита риторично Светият Отец:

„Знаем ли да говорим за Христос, за това какво е Той за нас, в семейството, с хората, които са част от нашето всекидневие? Вярата се ражда от вслушването и се укрепява във възвестяването”.

Срещата с Исус дава една нова насока и затова, Апостолите стават Негови свидетели, дори с живота. В неделния евангелски откъс, Христос припомня на Петър, че когато остарее, друг ще го отведе там където не иска:

„Това са думи отправени преди всичко към нас Пастирите: не можем да ръководим Божието стадо, ако не приемем да бъдем водени от волята Божия, дори там където не искаме; ако не сме готови да свидетелстваме Христос с безрезервното ни себеотдаване, дори с цената на живота. Това важи за всички: Евангелието трябва да се възвестява и свидетелства”.

Както една „голяма фреска има многобройни цветове и нюанси, така също и свидетелството на вярата има различни форми”, посочи Папата. „В голямата картина на Бог, всеки детайл е важен, дори твоето и моето смирено свидетелство, дори свидетелството на онзи, който живее с простота своята вяра в ежедневните отношения със семейството, на работното място и с приятелите”. Въпреки това, отбеляза Папа Франциск, „в различни части на света има вярващи, които страдат, като Петър и Апостолите, заради Евангелието”; съществуват онези, които даряват живота си, за да останат верни на Христос, чрез свидетелството белязано с цената на кръвта”. „Нека не забравяме, че Христос не може да се възвестява без конкретното свидетелство на живота. Който ни слуша и вижда, трябва да долови в нашите действия, онова което слуша от нашите уста и да възхвали Бог!”:

„Спомням си за съвета, който Свети Франциск от Асизи дава на своите събратя: „Проповядвайте Евангелието и ако е необходимо, също с думи”. Трябва да проповядваме Евангелието с живота, с нашето свидетелство. Непоследователността на Пастирите и вярващите между това, което казват и онова, което вършат, между думите и техния начин на живот, заплашва достоверността на Църквата”.

Възвестяването и свидетелството са възможни само „ако сме близо до Господ”, посочи Папа Франциск. „За нас е много важно да живеем в силна и съкровена връзка на диалог и живот с Исус”. „Нека да се запитаме дали обожаваме Господ?”, призова Папата и припомни какво означава да се обожава Господа: „да се спрем и диалогираме с Него, да вярваме, не само на думи, че само Той води наистина нашия живот”. Означава, продължи Папата, „да сме убедени, че Той е единствения Бог: Бог на нашия живот, на нашата история”. Всичко това означава, да се „освободим от многобройните малки и големи идоли в които много пъти полагаме нашата сигурност и, които често укриваме под формата на амбиции, кариеризъм, удоволствие от успеха, нашето его, тенденцията да сме над другите, претенцията, че сме единствените господари на нашия живот”:

„Искам във всеки един от нас да отекне в сърцето един въпрос на който да отговорим искрено: имам ли скрити идоли в моя живот, които ми пречат да обожавам Господа? Да обожаваме, означава да се освободим от нашите идоли, дори и най-скритите, и да поставим Господ в центъра на нашия живот”.

Господ ни „направи голям дар, като ни избра да бъдем негови ученици” и ни призовава, завърши Папата, да Го възвестяваме като Възкръснал с думи и чрез свидетелството на нашия живот.

В края на Светата литургия, Папата посети параклиса на „Разпятието”, където се поклони пред иконата на „Дева Мария Майка Божия Одигитрия (Пътеводителка)”, пред която на 22 април 1541 г. Свети Игнаций от Лоьола и неговите първи събратя дават тържествено своите религиозни обети.

svt/ rv