Рим: Уникален български концерт за уникален исторически факт

Езикът на музиката като средство за предаването на едно голямо послание към съвременния глобализиран свят, който все още не се е освободил от мракобесните политики и идеологии, погазващи човешките и гражданските права. С това намерение посолството на Република България към Светия Престол организира концерт класическа музика по повод юбилейната 70-та годишнина от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Инициативата се проведе на 8 април в престижния Папски институт за сакрална музика в Рим в присъствието на дипломати, видни обществени и църковни представители, сред които главния равин на еверйската общност в Рим Рикардо Ди Сени и българския посланик в Италия Ангел Чолаков.

„България даде изключителен исторически пример за противопоставяне срещу опитите за унищожаване на евреите - каза при откриването временно управляващият посолството ни при Ватикана Стефан Бончев. Тези факти почиват върху ценности валидни и днес в европейски и глобален контекст. Убедени сме, че съвременното общество има нужда от толератнтност между различни етнически, културни и религиозни групи. Това е нашето послание към света и гражданите на всички страни”.

Уникалните исторически факти бяха поднесени от уникално красическо трио - проф. Анатоли Кръстев – виолончело, проф. Йосиф Радионов – цигулка и Сабин Леви – орган – с изпълнения от български композитори от еврейски произход, преплитайки християнската музикална традиция с еврейската тема. Сред тях „Хабсбургска полка” на джазмена Милчо Левиев и пиесата на Симеон Пиронков „Интрата и капричо”. Прозвучаха и две пиеси на забележителния цигулков педагог Леон Суржон, един от известните български професори по цигулка и музикант от европейска величина, чиято 100 годишнина се чества през настоящата година.

Г-н Леви, това е първият концерт на вашето трио в Рим, ще имате ли други концерти?
Запланувани са и други концерти на други места и с други програми, но все със същия мотив. Тук в Рим това е единствен концерт, както и до голяма степен е уникална причината. Защото всяка година има тъжни и трагични годишнини на загиналите в Холокоста, което е една доста мрачна и доста трагична причина, за да се прави някакво мероприятие. А при нас е точно обратното. Ние правим весел концерт, за да отпразнуваме липсата на тази тъжна и трагична причина, защото Холокост в България нямаше или поне нямаше в смисъла, в който повечето хора са свикнали да го подразбират, те не бяха интернирани извън България, те не бяха унищожени и това е уникален случай и не срещан по-рано случай.

А мислите ли, че този урок от историята може да се предаде на новото поколение?
Би трябвало да се забележи от много хора, не само от новото поколение, че една държава, едно правителство и един народ могат да вземат независимо решение, което рязко се разграничава от решенията на едва ли не всички останали държави, които са били част от това на времето. Едва ли не единствената нация, която решава да действа по различен начин, защото моето твърдо убеждение е, че спасяването не е дело на един човек и нямаше как да бъде, а е дело на цялата нация.

Професор Кръстев, с какви чувства участвате на този концерт в Рим?
Не за първи път съм тук в Рим, но приех идеята за концерта с възторг, защото от години много съм се чудил и опитвал да разбера докъде човечеството е достигнало до това невероятно безумие през миналия век и то вече на едно цивилизовано равнищеь а не в някакви диви времена. В днешно време изключително важно е това да не се повтаря. Виждате технологиите колко напред отидоха, ако не говоря за Холокоста, говоря за подобен военен конфликт, което означава край за човечеството. Всички тези неща са изключително важни, трябва да си даваме сметка и ако ние активно не участваме и не подкрепяме всички хуманни движения и всеки от нас знае какво интелектуално ниво имат и какви таланти са евреите. За мен те са една специална нация, имам много приятели сред тях.

Мислите ли, че светът достатъчно добре е запознат с българския отговор срещу Холокоста?
Аз като българин съм обиден и засегнат, че човечеството не знае че това спасение на евреите в България е станало. Преди 20 години когато станаха промените, се запознах с тогавашния датски посланик в България, Капъл Клаус, който много работеше на тази тема. Един ден той ми каза: ние в Дания сме направили по-малко, а това, което вие в България сте направили е много по-голямо и по-важно, по един много по-спонтанен начин и с неоабснимо обединение на българите по тази тема. Това са важни неща, за които трябва да се говори. Когато има годишнини тези неща трябва да се припомнят. Има толкова много неща да се разкажат, има толкова много детайли, които са като ракови образования и всеки момент могат отново да тръгнат в идеологии. Много се радвам, когато виждам реакциите в по-големите държави против възраждането на тези идеологии. Нашият концерт има именно една от тези цели.


Вие споменахте, че и днес след 70 години съществува опасността това събитие да се повтори. Каква трябва да бъде превенцията?
Според мен на първо място стоят образованието и културата. Аз като преподавател виждам в това основен аргумент. Примитивността в човека намалява, колкото той е по-образован. Колкото повече музика има в света, казваше един композитор, толкова по-малко нещастия ще има. В епохата на интернет, както аз се шегувам, аз съм аналогов човек, не съм дигитален, затова виждам колко това е важно. Голямото село би трябвало да се оправи с тези неща, ако иска да остане живо, иначе няма надежда. Основното е високата образованост и възможностите, които всички правителства и организации биха давали. Аз не съм песимист, но вижте какво става в Северна Корея. Това означава едно повторение на онова, което се случи преди 70-те години. Сега нещата са пропорционално в друг план, така че хората трябва да бъдем нащрек, с висок дух и много култура”.

Димитър Ганчев