Папата пое духовното управление на базиликата "Сан Джовани ин Латерано": Бог винаги ни очаква търпеливо

Милосърдието, търпението и нежността Божия трябва да бъдат причина за нашата вяра и надежда и да ни дадат смелостта да се завърнем към Него въпреки грешките или греховете в нашия живот. Това бе акцентът в проповедта на Папа Франциск по време на тържествената Света литургия, на която пое, като епископ на Рим, духовното управление на римската катедрала „Сан Джовани ин Латерано”. Преди началото на богослужението Папата благослови паметната плоча на площада пред Римския викариат, който вече носи името „Площад Йоан Павел ІІ, римски Папа от 1978 до 2005 г.”. След края на литургията Папата поздрави и благослови от централната ложа на Базиликата, дошлите многобройни римски граждани.

„Нека да вървим заедно в светлината на възкръсналия Господ”. С тези думи, в началото на своята проповед, Папа Франциск се обърна към представителите на диоцеза, свещениците, дяконите, богопосветените и миряните, които в началото на богослужението му изразиха своето послушание и синовна обич. Неделята на Божието милосърдие е повод за Папата да подчертае красотата на тази реалност на вярата: милосърдието на Бог!:

„Божията любов към нас е толкова голяма, толкова дълбока. Това е любов, която никога не се предава и винаги ни сграбчва, за да ни подкрепя, изправя ни на крака и води”.

Светият Отец цитира откъси от Евангелието, говорещи за Божието милосърдие, сред които епизода от неделното евангелие, разказващ за търпението на Исус пред неверието на Тома:

„Тома признава своята нищета, своята слаба вяра: „Господ мой и Бог мой”. С тази проста, но пълна с вяра молитва, Тома отговоря на търпението на Исус. Той позволява да бъде обгърнат от божественото милосърдие, вижда го пред себе си, в раните по ръцете и краката, в прободеното ребро и намира отново вярата: той е един нов човек, не е вече невярващ, а вярващ”.

Пълен с търпение е и погледът на Исус към Петър, който се отрече три пъти от Него:

„Петър среща погледа на Исус, който с търпение сякаш му казва: „Петре, не се страхувай от твоите слабости, уповавай се на Мен”. Петър разбира и чувства изпълнения с любов поглед на Исус и заплаква. Колко е красив този поглед, с колко нежност е изпълнен погледът на Господ! Братя и сестри, нека никога не губим доверие в търпеливото милосърдие на Бог”.

Исус е търпелив и с учениците от Емаус, които са изпълнени с тъга и без надежда. Но Господ не ги изоставя. Бог не изоставя и Адам, отбеляза Папата, „защото, въпреки че с греха започва неговото заточение, в него се крие обещанието за завръщането”:

„Това е стилът на Бог. Той не е нетърпелив с нас, които често искаме всичко и веднага, дори и с хората около нас. Бог е търпелив с нас, защото ни обича, а който обича разбира, надява се, дава доверие, не изоставя, знае да прощава. Нека винаги да го помним в нашия християнски живот: Бог винаги ни очаква, дори когато сме се отдалечили! Той никога не е далеч и ако се завърнем към Него, е готов да ни приеме с разтворени ръце”.

Това е също стилът на милосърдния баща в притчата за блудния син, която Папата цитира, определяйки я като извор на надежда. Търпението на Бог, прибави Папа Франциск, „трябва да ни даде смелост и сили да се завърнем към Него, въпреки грешките и греховете в нашия живот”:

„Някой може да си помисли: моят грях е толкова голям, моето отдалечаване от Бог е като това на блудния син от притчата, моето неверие е като това на Тома; не се осмелявам да се завърна, да мисля, че Бог ще ме приеме и че очаква именно мен. Бог очаква точно теб и иска от теб само смелостта да отидеш при Него”.

Светият Отец сподели своя личен свещенически опит:

„Многократно в моето пастирско служение съм чувал да ми казват: „Отче, имам много грехове”, а моят призив винаги бе: „Не се страхувай, отиди при Него, Той те очаква, Той ще направи всичко”. Заобиколени сме от многобройни светски предложение, но нека приемем предложението на Бог, защото е една милувка изпълнена с любов. За Бог ние не сме бройки: за Него ние сме важни, дори ние сме най-важното нещо, което Той има. Дори и да сме грешници, ние сме тези, които Той най-много обича. Много пъти в моя живот видях милосърдното лице на Бог и видях мнозина, които се осмелиха да се докоснат до раните на Христос и да Му кажат: „Господи, тук съм, приеми моята бедност”. И видях, че Бог го направи”.

Накрая Папа Франциск призова вярващите от Римския диоцез да позволят на Божието милосърдие да ги обгърне:

„Нека се уповаваме на Неговото търпение, което винаги ни дава време; нека намерим смелостта да се завърнем в Неговия дом, да обитаваме в раните на любовта Му. Нека Му позволим да ни обича и да срещнем милосърдието Му в Тайнствата. Само така ще почувстваме Неговата нежност и прегръдка, и ще се изпълним с милосърдие, търпение, прошка и любов”.

svt/ rv