Великденско послание на Софийско-Пловдивския епископ Георги Йовчев

Скъпи братя и сестри,

Пасхата Христова е тържество, в което празнуваме най-голямото събитие в историята на човечеството - Възкресението от мъртвите на Исус от Назарет. Той действително умря на кръста на Велики Петък, Той действително възкръсна в първия ден на седмицата, която ние наричаме Неделя – Ден Господен.

Няма по-голямо събитие от това в историята на човечеството. Човечеството преди Христа разбираше, че животът на човека не свършва със смъртта, то си беше създало представи за местата, където почиват мъртвите, но никой не беше показал в действителност, това което е определено за вечната участ на човека. Исус Хритос е първият, който възкръсна от мъртвите, понеже Лазаровото възкресение беше само възвръщане към земният Му живот. Но в Христа всичко е възстановено в славата, в която е замислено славното Възкресение за човека. Това е реалното измерение на живота след смъртта, бъдещето състояние на човечеството. Един вечен живот преобразен, където законите на материята нямат стойност и където одухотвореното човешко тяло не е подвластно на корупцията.

Тази истина ние приемаме във вярата на Църквата в Христа Исуса – Господ на вселената и на историята. Той е Онзи, Който победи смъртта, която влезе в света поради греха на човека. Ето защо ние трябва да представим пред съвестта си причината от тежестта на греха, поради която човекът е наследил скръбното състояние на смъртта. Възможно ли е нарушаването на моралният закон да има такива тежки и катастрофални последствия за човешката природа? Да! защото грехът въведе зародишът на корупцията и на смъртта. Това, което в началото беше съвършенно вече не е по причина на греха, защото той скъса оригиналната връзка на човека с Бога, извора на живота. И тази връзка е възстановена благодарение на доброволната смърт, с която Исус Христос пожертва Себе си на Кръста, това беше една насилствена смърт причинена от други, защото от Своята смърт Исус не можеше да умре поради това, че Той бе без първороден грях и следователно не засегнат от корупцията, но прие с любов да се предаде на Бога в замяна и откуп за цялото човечество. И Бог прие тази жертва възвръщайки ни живота не само моралния, но и блажения вечен живот. Този дар ни е направен от самия Исус Христос, който има цена за цялата човешка природа.

Всеки човек може отново да възстанови първоначалните си връзки с Бога, не само това, но и още благодарение на Исуса Христа има достъп да участва в самия божествен живот тъй като вече в Исус Христос е станал Син Божи, затова св. Августин възпява първородният грях наричайки го: “О, щастлива вина, която заслужи толкова и такъв велик Изкупител”.

Исус следоваталено със Своята смърт и възкресение се представя като единственият посредник между човека и Бога и единствен способен да бъде пътят, истината и животът. Чрез него човечеството се помирява с Бога и е допуснато да се наслаждава на самия Божествен живот. По какъв начин? Свързвайки се с Него посредством големия дар на вярата.

Да вярваме в Исус означава да вярваме в тази възможност за спасение. Не случайно Църквата призовава участниците в Пасхалната литургия да обновят кръщелните си обещания чрез които ние в деня на кръщението се отрекохме от Сатаната и от неговите дела и сме се задължили да служим вярно на Бога в Светата Католическа Църква. Тези обещания ни утвърдяват във Веруюто, което в деня на нашето кръщение, станали членове на мистичното Христово тяло бяхме изкупени.

Нашето единение с Христа е радикално: кръщелно, мистично, тайнствено. Не е достатъчно само да стоиш близо, но да бъдеш “във”, “чрез Христа, и с Христа и във Христа”. Това наше инкорпориране в Него осъществено още в Кръщението се извършва и се усъвършенства в Евхаристията, в Когото ставаме едно цяло с Него. Тази идентичност ни дава възможност да участваме в Неговото възкресение и Неговата слава.

За да достигнем Възкресението има само един път - Исус. Да се инкорпорираме в Него и да живеем Неговият живот, т.е. живота на Духа, Който ни предава зародиша на Божествения живот е инкорпориране в Христа. Това е зародишът, който християнинът трябва да обработва цял живот, за да може един ден да се уподоби окончателно на Господа Исуса Христа, Който ще го направи участник в Божествената природа.

Да бъдеш като Бога: ето човешкото предназначение. Завършек, който още не се осъществява автоматично, но се осъществява чрез човешкото сътрудничество. Следователно зародишът за вечният живот може да бъде задушен от греха чрез който човекът не се уподобява повече на Бога но се превръща в негов неприятел и по този начин споделяйки вечната смърт, защото както Божията благодат има цел общението с Бога, така и грехът като завършек има смрътта и корупцията.

Тази истина на вярата днес често се забравя, поради това виждаме забравата за смисъла на човешкия живот. Всъщност невярващия човек като че ли вече не може да си даде отговор на основните човешки проблеми: от къде идваме, и накъде отиваме? Защо съществува злото? Тези въпроси по само себе си надвишават човешките възможности за разбиране ето защо Бог за да помогне на човека му отговаря в личността Исус Христос. Той е истината, това е истина базираща се на реалното възкресение на Христа, чийто свидетели са апостолите, които свидетелстват в света. И тази свръхестествена и чудна надежда ни идва от самият Христос, Който възкръсна от мъртвите. “И ако сме умрели с Христа, вярваме че ще живеем също и с Него, защото знаем, че Христос възкръснал от мъртвите вече не умира, смъртта няма вече власт над Него.”

В Кръщението се реализира това участие в смъртта и възкресението на Господа, когато в нас умира греха и започва новият живот в Духа. Възкръснали с Христа в кръщелните води трябва да поддържаме климата на Възкресението, поради което ако за смъртта беше причина грехът и има сила върху нас, тогава трябва да го победим чрез изповедта, която ни възвръща благодатта и ни възвръща за живота вечен. Климатът на възкресението означава да оценим справедливо всички неща на земята, като преходни неща имайки винаги в предвид небесните неща, които са вечни.

Злото, страданието и смъртта се откриват като временни; доброто, радостта, живота, са следователно окончателни и вечни. Християнинът има сигурността за Божествения живот, надежда за възкресението и награда за вечното блаженство. Всичко това произвежда в нас една вълна на радост, която надвишава човешкото. Едно предвкусие на щастието, което няма да има край.

монс. Георги Йовчев
Епископ на Софийско-Пловдивския диоцез