2013-03-29 17:33:56

Кръстният път с Папа Франциск на Колизеума


Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?”… Върви след Мене, като вземеш кръста.” (Марко 10, 17)

Призивът да Те следваме Исусе е отправен към всички, по-специално към младежите и всички, които за измъчени от разделенията, войните или несправедливостите и които, сред своите братя, се опитват да бъдат знак на надежда и миротворци.

Заставаме пред Теб с любов, представяме ти нашите страдания, отправяме нашия поглед и сърце към Твоя Свети Кръст и уверени в обещанието Ти, Те молим: „Благословен да бъде нашия Изкупител, който ни дари живота чрез смъртта си. О Изкупителю, осъществи в нас тайната на Твоето възкресение, чрез Твоето страдание, смърт и възкресение.” (Маронитска литургия)

Исус е осъден на смърт
„Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.” (Марко 15, 15)

Властният Пилат е можел да оправдае Исус, защото е притежавал властта да признае невинността Му и да Го освободи (І спиране). Но римският управител, предпочете да служи на логиката на неговите лични интереси и отстъпи пред политическия и обществен натиск. Осъди невинния, пренебрегвайки истината, за да угоди на множеството.

В нашия съвременен свят, мнозина са като Пилат и държат в ръцете си ключовете на властта, използвайки ги в служба на по-силните. Мнозина са онези, които, слаби и малодушни пред теченията на властта, използват тяхната сила в служба на несправедливостта, потъпквайки достойнството на човека и неговото право на живот.

Исус е натоварен с кръста
След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.” (Марко 15, 20)

Исус е изправен пред войниците, които мислят, че имат всякаква власт на Него. Но Той е Този, чрез когото „всичко стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.” (Йоан 1,3) ( ІІ спиране)

Човекът, от всяко време, винаги е вярвал, че може да замести Бог и сам да определи кое е добро и кое е зло (Изход, 3, 5), без да прибягва към своя Създател и Изкупител. Човек вярва, че е всемогъщ, способен да премахне Бог от своя живот и тази на неговите подобни, в името на разума, властта или парите.

И днес светът отстъпва пред реалностите, търсещи да премахнат Бог от живота на човек, като слепия секуларизъм, който задушава ценностите на вярата и морала в името на една предполагаема защита на човека; или през насилствения фундаментализъм, който взима като претекст закрилата на религиозните ценности (Апостолическо наръчерние „Църквата в Близкия Изток”, 29)

Исус пада под кръста

"А Той бе наранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.” (Исайя, 53, 5)

Ето, онзи, който държи небесните звезди в божествените си ръце и пред когото треперят небесните сили, пада на земята за първи път под тежкото иго на кръста (ІІІ спиране). Онзи, който донесе мира на света е ранен от нашите грехове и пада под бремето на нашите грехове.

Земните основи се разтърсиха и ужасен страх обзе присъстващите, когато техния Създател и Бог бе сломен от тежестта на кръста и се остави да бъде отведен към смъртта, от любов към цялото човечество. (Халдейска литургия)

Господи Исусе, изправи ни от нашите падания, отведи нашия изгубен дух към твоята Истина. Не позволявай на човешкия разум, който Ти създаде за теб, да се задоволява от частичните истини на науката и технологията, без да си задаваме основния въпрос за смисъла и живота (Врата към вярата, 12).

Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо, а помощник няма.” (Псалм 22, 12)

Исус пада втори път под кръста (VІІ спиране). Той е сам под външната и вътрешна тежест на кръстното дърво. Тежестта на злото е твърде голяма, изглежда сякаш несправедливостта и насилието вече нямат граници.

Но Той се изправя отново, силен в безкрайното доверие към Неговия Отец. Пред хората, които Го изоставят на съдбата му, силата на Духа го повдига отново; присъединява го вътрешно с волята на Отца, с любовта която може всичко.

Защото любовта Христова ни обхваща, кога разсъждаваме върху това, че, щом един е умрял за всички, всички са умрели. А Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна.” (2 Кор. 5, 14-15)

За трети път Исус пада под кръст (ІХ спиране), натоварен с нашите грехове, и за трети път се опитва да се изправи със силите, които са му останали, за да продължи по пътя към Голгота, отхвърляйки да бъде завладян от изкушението.

От Въплъщението си Исус носи кръста на човешкото страдание и грях. Изцяло и завинаги прие човешката природа, показвайки на хората, че победата е възможна и, че пътя за божественото осиновяване е отворен.

Господи Исусе, Църквата, родена от твоето прободено ребро, е угнетена под кръста на разделенията, които отдалечават християните едни от други и от единството, което пожела за тях. Този кръст тежи с цялата си тежест на техния живот и общо свидетелство. Дари ни Господи, мъдростта и смирението да се изправим и тръгнем по пътя на единството, в истината и любовта.

Срещата на Исус с неговата Майка и ерусалимските жени

И на теб меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си. (Лука 2, 34.51)

Наранен и страдащ, носещ върху себе си кръста на човечеството, Исус съзира своята Майка (ІV спиране), а в нейното лице, цялото човечество.

Мария, Майката Божия, е първата последователка на Учителя. Приемайки Ангелското благовестие, за първи път тя се среща с въплътеното Слово и се превръща в храм на живия Бог. Среща го, без да разбере как Създателя на небето и земята, пожела да избере едно момиче, едно крехко създание, за да се въплъти в този свят. Среща го в постоянното търсене на Неговия Лик, в тишината на сърцето и размишлението над Словото. Мислеше, че тя е тази която Го търси, но в действителност, Той бе този, който я търсеше. Сега, носейки кръста я намира. Исус страда, виждайки своята страдаща Майка, а Мария виждайки страдащия си Син. Но от това тяхно страдание се ражда едно ново човечество.

"Сърцето ми повтаря Твоите думи: търсете лицето Ми"; и аз ще търся лицето ти, Господи. Не скривай от мене лицето Си; не отблъсквай в гняв Твоя раб. Ти беше мой помощник; не ме отхвърляй и не ме оставяй, Боже, Спасителю мой!” (Псалм 27, 8-9)

Също Вероника те търси Господи, сред тълпите (VІ спиране) Търси Те и накрая Те намери. Тя пожела да облекчи страданието и болката ти, избързвайки потта от твоето лице. Един малък жест, който изразява цялата и обич и вяра в Теб. Жест, който остава запечатан в паметта на нашата християнска традиция.

Господи, направи така, че да се намираме в бедните, в твоите малки братя, за да изсушим сълзите на страдащите, за да се погрижем за страдащите и подкрепяме слабите.

Дъщери ерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си (Лука 23, 28)

По пътя към Голгота, Господ среща ерусалимските жени (VІІІ спиране). Те ридаят за неговото страдание, така сякаш то е без надежда. В кръста те виждат само дървото на проклятието (Втор. 21, 23), а не средството на нашето Изкупление и Спасение.

В Страданието и Разпятието, Исус ни дари живота си за изкуплението на мнозина. Така, Той даде утеха на подтиснатите и опечалените. Изтри сълзите на ерусалимските жени и отвори техните очи за пасхалната истина.

Нашият свят е пълен с опечалени майки, с жени наранени в тяхното достойнство, насилени от дискриминациите, несправедливостите и страданията (Апостолическо насърчение „Църквата в Близкия Изток”, 60). О Христе, бъди техния мир и елей за техните рани.

Симон Киринееца взима кръста Христов

И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Исус.” (Лука 23, 26)

Срещата на Исус със Симон Киринееца е една тиха среща, но която за нас е като урок (V спиране): Бог не желае страданието и не приема злото. Същото важи и за човешкото същество. Но страданието, когато е прието с вяра, се превръща в път на спасение. Нека и ние да го приемем като Исус и да Му помогнем да го носи като Симон Киринееца.

Господи Исусе, ти повика човек да носи твоя кръст. Ти ни призова да споделим твоето страдание. Симон Киринееца е като нас и ни учи да приемаме кръста, който срещаме по пътя на живота.

Исус е съблечен гол

Разделиха помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие.(Псалм 21, 19)

В пълнотата на времената, Ти, Господи Исусе, облече нашето човечество: Ти, на когото „краищата на одеждите пълнеха целия храм” (Исайя, 6, 1); Ти вече вървиш сред нас и всички, които докосват краищата на твоите одежди са изцелени. Но Ти бе съблечен и от тази дреха, Господи! (Х спиране) Откраднахме ти дрехата, а Ти ни дари дори наметалото си (Матей 5, 40). Позволи „завесата” на твоята плът да бъде разкъсана, за да бадем допуснати отново в Божието присъствие (Евреи 10, 19-20)

Вярвахме, че можем да се реализираме сами, без Теб (Изход, 3, 4-7). Но осъзнахме, че сме голи! Въпреки това, в Твоята безкрайна любов Ти ни облече с достойнството на Божии чеда и с твоята освещаваща благодат.

Дари Господи на чедата на Източните църкви – съблечени от различните трудности и гонения и изнемощели от емиграцията – смелостта да останат в техните страни, за да възвестяват Благата вест.

Исус умира на кръста

А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски.(Йоан 19,19)

Ето очаквания Месия, увиснал на кръстното дърво между двама злодейци. Ръцете, които благославяха човечеството, са прободени. Краката, с които вървя по нашата земя, за да възвестява Благата Вест, са увиснали между земята и небето. Очите пълни с любов, които с поглед изцелиха болни и простиха нашите грехове, вече гледат само към Небесата.

Господи Исусе, ти бе разпнат заради нашите злини. Ти се молиш на Отца и се застъпваш за човечеството. Всеки удар чука е като ехо от туптенето на Твоето принесено в жертва сърце. Твоята любов Исусе, изпълни вселената. Твоите прободени ръце са нашето прибежище в скърбите. Те ни приемат всеки път, когато ни заплашва бездната на греха, а в твоите рани ние намираме изцеление и прошка.

Исус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна. (Лука, 23,46)

От кръста се чува вик на страдание, от който се ражда нов живот (ХІІ спиране). Ето те Исусе, увиснал на Дървото на Живота, предаващ твоя Дух в ръцете на Отца. От прободеното ти ребро извира в изобилие живота и се ражда новото творение. Също и ние днес сме изправени пред предизвикателствата на света: чувстваме, че вълните от тревогите ни застигат и отслабват нашата вяра. Дари ни Господи вътрешната сигурност, че никоя смърт няма да ни победи, докато не положим духа си в твоите ръце, които ни оформиха и придружиха.

Исус е свален от кръста и положен в гроба

Господи Исусе, онези които те обичаха остават до теб и запазват вярата си (ХІІІ спиране). В часа на Твоята агония и смърт, когато света вярва в триумфа на злото и, че гласът на истината и любовта, на справедливостта и мира е заглушен, тяхната вяра не отслабва.

О Марийо, в Твоите ръце ние полагаме нашата земя. „Пред кръста на който Твоя син простря невинните си ръце за нашето спасение, о Девице, ние падаме на колене в този ден: дари ни мира.” (Византийска литургия)

Молим се за жертвите от разрушителните войни и насилия от нашето време, както в Близкия Изток, така и в различните кътчета по света.

На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината - нов гроб, в който още никой не бе полаган. Там положиха Исус, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо.(Йоан 19, 41-42)

Исус се оставя да бъде погребан, така както позволи да бъде разпнат (ХІV спиране). Поверява се изцяло в човешките ръце и е „съвършено единен” с тях „до съня под гробния камък” (свети Григорий от Нарек)

Приемането на трудностите, на болезнените събития, на смъртта изисква силна надежда и жива вяра.

Камъкът поставен пред гроба, ще бъде премахнат, за да роди един нов живот.

Както казва свети Павел: „ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот” (Рим. 6, 4)

Получихме свободата на чеда Божии, за не се върнем никога вече към робството; животът ни бе дарен в изобилие, за да не се задоволявам вече от един живот лишен от красота и смисъл.

Исусе, направи от нас чеда на светлината, за да не се страхуваме от мрака. Молим те днес за всички, които търсят смисъла на живота и които са изгубили надеждата, за да повярват в победата над греха и смъртта. Амин!

svt/ Oss.Rom







All the contents on this site are copyrighted ©.